Всичко си работи нормално, но видимо се износва. Регулаторът и оксигенаторът не достигат максималния си капацитет (меко казано), а в караваната има течове. Течовете са слаби, но все пак излиза въздух. Това никак не се харесва на онези в НАСА, но нищо не може да се направи.
След това ме накараха да пусна пълна диагностика на МИА. Той е в много по-добро състояние. Всичко е новичко и работи на шест. Направо бях забравил как изглежда новият хардуер.
Жалко, че ще трябва да го обезобразя.
— Току-що уби Уотни — каза Люис.
— Мда — промърмори Мартинес, загледан намръщено в монитора. Съобщението „сблъсък с терена“ примигваше обвинително.
— Защото му спретнах гаден номер — обади се Йохансен. — Заложих повреда във висотомера и накарах трети двигател да се изключи твърде рано. А това е смъртоносна комбинация.
— Въпреки това трябваше да се справя — каза Мартинес. — Трябваше да забележа, че висотомерът отчита грешно. Показанията му бяха нереалистични.
— Не го вземай присърце — успокои го Люис. — Точно затова правим симулациите. Имаш още три седмици да му хванеш цаката.
— Ще се справя — обеща Мартинес.
— Симулациите на дистанционното изстрелване ги претупахме само за седмица, помните ли? — попита Йохансен. — По план единствената причина да прибегнем до него беше при отмяна на мисията, преди да сме кацнали. Тогава по протокол трябваше да изстреляме МИА, за да го използва НАСА като сателит. Един вид минимизиране на щетите.
— А сега този малко вероятен сценарий изведнъж стана критичен за мисията — отбеляза Люис. — Така че трябва да го отработим подробно.
— Слушам, командире — отвърна Мартинес.
— Рестартирам симулацията — съобщи Йохансен. — Има ли нещо конкретно, което искаш да пробваш?
— Не, изненадай ме — каза Мартинес.
Люис излезе от контролната зала и тръгна към реактора. Докато се качваше „нагоре“ по стълбата към центъра на кораба, изкуствената гравитация отслабна почти до нула. Вогъл вдигна поглед от компютърната конзола.
— Командире?
— Как са двигателите? — попита тя и се хвана за една монтирана в стената скоба.
— Всичко е в границите на приемливото — каза той. — В момента провеждам диагностика на реактора. Йохансен е заета със симулациите на изстрелването, затова реших аз да се заема с диагностиката.
— Добре си направил — одобри Люис. — А курсът ни как е?
— Нормално. Не се налагат корекции. Отклонението от планираната траектория е в границите на четири метра.
— Уведоми ме, ако нещо се промени.
— Слушам, командире.
Люис се оттласна към отсрещната страна на ядрото и се спусна по другата стълба. Със слизането „надолу“ гравитацията се увеличи. Люис стигна до преддверието на въздушен шлюз 2.
Бек държеше намотка метален кабел в едната си ръка и чифт работни ръкавици в другата.
— Здрасти, командире. Какво става?
— Искам да поговорим за плана ти как ще прибереш Марк.
— Ако прехващането е в нормата, няма да е трудно — увери я Бек. — Току-що приключих навързването на кабелите. Събрах всичко, с което разполагаме, и се получи кабел с дължина двеста и четиринайсет метра. Ще съм с реактивната раница, така че придвижването ще е лесно. Спокойно ще мога да развия скорост от десет метра в секунда. Повече от това не смея да вдигна, защото има опасност кабелът да се скъса.
— Каква максимална относителна скорост ще можеш да развиеш, без риск от инцидент?
— След като стигна до Марк ли? При скорост от пет метра в секунда със сигурност ще се лепна без проблем към корпуса на МИА. При десет в секунда ще е като да се метна на движещ се влак. При по-висока може и да се разминем.
— Значи, като включваме и безопасната скорост на реактивната раница, трябва да достигнем двайсет метра в секунда спрямо неговата скорост.
— А прехващането трябва да е в рамките на двеста и четиринайсет метра заради дължината на кабела — кимна Бек. — Нямаме право на грешка.
— Ще имаме достатъчно време — каза Люис. — Изстрелването е планирано за петдесет и две минути преди прехващането, а полетът на МИА ще трае дванайсет минути. Веднага щом двигателят на втория етап се изключи, ще знаем точката на прехващане и скоростта. Ако положението не ни хареса, ще имаме четиресет минути да го коригираме. Двата милиметра в секунда на нашия двигател може и да не изглеждат много, но за четиресет минути можем да се придвижим с повече от пет километра и половина.