— Мога да се справя с това — каза Бек по радиото.
— Разстоянието ще бъде… — Йохансен млъкна в потрес. Преглътна и продължи: — Между „Хермес“ и МИА ще има шейсет и осем километра. — И зарови лице в шепи.
— Тя шейсет и осем километра ли каза?! — възкликна Бек. — Километра?!
— По дяволите — прошепна Мартинес.
— Стегнете се — нареди Люис. — Намерете решение. Мартинес, МИА има ли някакво останало гориво?
— Няма, командире — отговори Мартинес. — Махнали са орбиталната маневрираща система, за да намалят масата на кораба.
— Значи ние ще трябва да идем при него. Йохансен, време до прехващане?
— Трийсет и девет минути, дванайсет секунди — отговори Йохансен, като се опитваше да овладее гласа си.
— Вогъл — продължи Люис, — какво отклонение можем да направим за трийсет и девет минути с йонните двигатели?
— Някъде около пет километра — отговори той от въздушния шлюз.
— Не е достатъчно — прецени Люис. — Мартинес, ами ако насочим всичките си маневрени двигатели в една посока?
— Зависи колко гориво искаме да си оставим за маневрите по пътя към дома.
— Колко ти трябва?
— Бих могъл да се справя с двайсет процента от наличното.
— Добре, ако сега използваме останалите осемдесет процента…
— Проверявам — прекъсна я Мартинес. Вече въвеждаше данните в конзолата си. — Ще получим скорост за промяна на траекторията от трийсет и един метра в секунда.
— Йохансен — каза Люис. — Математика, моля.
— За трийсет и девет минути ще сме се отклонили със… — Йохансен едновременно говореше и пишеше. — Със седемдесет и два километра!
— Готово — каза Люис. — Колко гориво…
— Ще използваме 75.5 процента от наличното гориво за маневри — докладва Йохансен. — Това ще сведе обхвата на прехващане до нула.
— Действайте — нареди Люис.
— Слушам, командире — отзова се Мартинес.
— Чакайте — каза Йохансен. — Обхватът ще спадне до нула, но скоростта при прехващането ще е четиресет и два метра в секунда.
— Значи имаме трийсет и девет минути да измислим нещо и по този въпрос — заключи Люис. — Мартинес, маневрените двигатели. Включвай.
— Слушам — отговори той.
— Лелеее — проточи Ани и се обърна към Венкат. — Адски много неща станаха за адски кратко време. Обясни, ако обичаш.
Венкат се напрягаше да чуе разговора в контролната зала през шушукането на виповете в галерията. През стъклото видя как Мич размахва в безсилие ръце.
— Изстрелването не е минало никак добре — каза той, загледан в екраните зад Мич. — Разстоянието за прехващане е прекалено голямо. Затова използват маневрените двигатели да го скъсят.
— Какво правят маневрените двигатели? По принцип?
— Въртят кораба. Не са предвидени да го движат. „Хермес“ няма бързи двигатели с голяма мощност. Само бавните йонни двигатели с малко ускорение.
— Значи… проблемът е решен? — попита обнадеждено Ани.
— Не — поклати глава Венкат. — Ще стигнат до него, но когато го наближат, скоростта им ще е нараснала до четиресет и два метра в секунда.
— Това много ли е? — попита Ани.
— Около деветдесет километра в час — каза Венкат.
— Няма начин Бек да грабне Уотни при тази скорост.
— Не могат ли да използват маневрените двигатели, за да намалят?
— Вече използваха максимално възможното количество гориво, за да скъсят разстоянието навреме. Нямат достатъчно, за да убият скоростта — обясни Венкат, смръщил чело.
— И какво могат да направят?
— Не знам — призна той. — А дори да знаех, няма как да им го кажа навреме.
— Гадост — заключи Ани.
— Да — съгласи се Венкат.
— Уотни — повика Люис. — Чуваш ли ме?
— Уотни? — повтори тя.
— Командире — обади се Бек по радиото. — Той е със скафандър за обходи, нали?
— Да.
— Значи скафандърът му има биомонитор — каза Бек.
— Който излъчва сигнал. Сигналът не е силен, защото е предвиден да покрива няколкостотин метра, колкото да го уловят от марсохода или Подслона. Но не е изключено да го уловим и ние.
— Йохансен — каза Люис.
— Залавям се — отвърна Йохансен. — Трябва да проверя каква е честотата му в техническите спецификации на скафандрите. Дай ми секунда.