— Готово. Какво искаш да направя?
— В конзолата на Вогъл има софтуер, който изчислява отклонения от курса при пробойни в корпуса, нали така?
— Да — кимна Мартинес. — Изчислява корекциите на курса, необходими в случай на…
— Да, да — прекъсна го Люис. — Зареди го. Искам да знам какво ще стане, ако гръмнем АВШ.
Мартинес и Йохансен се спогледаха.
— Хм. Слушам, командире — каза Мартинес.
— Автономния въздушен шлюз? — попита Йохансен. — Искаш да го… отворим?
— В кораба има много въздух — обясни Люис. — Ще ни осигури значителна тяга.
— Дааа — проточи Мартинес, докато зареждаше софтуера. — И междувременно може да взриви носа на кораба.
— Освен това ще изгубим всичкия си въздух — почувства се длъжна да добави Йохансен.
— Ще запечатаме мостика и реакторното. Всичко друго може да издържи условия на вакуум, но не ни трябва внезапна декомпресия тук, нито около реактора.
Мартинес въведе данните в софтуера.
— Мисля, че ще си организираме същия проблем, който би имал Уотни, но в по-голям мащаб. Не можем да насочим тласъка.
— Не се и налага — каза Люис. — Автономният шлюз е при носа. Изтичащият въздух ще създаде вектор на тласъка по централната ос. Просто трябва да насочим кораба противоположно на посоката, в която искаме да отидем.
— Добре, ето го резултата — съобщи Мартинес. — Пробойна при АВШ, със запечатани мостик и реакторно, ще ни ускори до двайсет и девет метра в секунда.
— След което относителната ни скорост ще бъде тринайсет метра в секунда — добави Йохансен.
— Бек — повика Люис. — Следиш ли разговора?
— Чух всичко, командире — отговори той.
— Ще се справиш ли при тринайсет в секунда?
— Ще има риск — отговори Бек. — Тринайсет, за да се изравня с МИА и още тринайсет да се изравня с „Хермес“. Но е несравнимо по-добре от четиресет и два в секунда.
— Йохансен — каза Люис. — Време до прехващане?
— Осемнайсет минути, командире.
— Какъв трус можем да очакваме? — обърна се Люис към Мартинес.
— Въздухът ще излети за четири секунди — съобщи той. — Натискът ще е малко под 1 g.
— Уотни — каза Люис в слушалките си. — Имаме план.
— Ура! План! — отвърна Уотни.
— Хюстън — отекна в контролната зала гласът на Люис, — решихме да отворим пробойна в АВШ, за да създадем тяга.
— Какво? — промърмори Мич, после ревна: — Какво?!
— О… боже мили — промълви Венкат в галерията.
— Мамка му мръсна — изруга Ани и скочи на крака. — Аз по-добре да ида в залата за пресконференции. Имаш ли да споделиш нещо, преди да тръгна?
— Ще пробият дупка в кораба — каза Венкат, все още в шок. — Нарочно ще пробият дупка в кораба. Небеса…
— Схванах — отвърна Ани и хукна към вратата.
— Как ще отворим вратите на шлюза? — попита Мартинес. — Не можем да ги отворим дистанционно, а ако някой е наблизо при разхерметизацията…
— Да — кимна Люис. — Можем да отворим едната врата, докато другата е затворена, но как да отворим втората?
Замисли се, после нареди:
— Вогъл, искам да се върнеш тук и да направиш бомба.
— Ъъ, би ли повторила, командире? — отвърна Вогъл по радиото.
— Бомба — потвърди Люис. — Ти си химик. Можеш ли да направиш бомба от материалите, с които разполагаме?
— О, да — каза Вогъл. — Имаме запалими материали и чист кислород.
— Звучи добре — кимна Люис.
— Както всички знаем, много е опасно да се взривяват бомби на космически кораб — отбеляза прагматично Вогъл.
— Значи ще я направиш малка — каза Люис. — Колкото да отвори дупка във вътрешната врата на шлюза. Каквато и да е дупка. Ако взриви цялата врата, добре. Ако отвори малка пробойна, пак става — въздухът ще изтече по-бавно, но това няма значение. Промяната в инерцията ще е същата и ще получим желаното ускорение.
— Херметизирам шлюз 2 — докладва Вогъл. — Как ще активираме бомбата?
— Йохансен? — повика Люис.
— Ами… — Йохансен си сложи слушалките и ги включи. — Вогъл, можеш ли да вкараш жици в бомбата?
— Да — отговори Вогъл. — Ще използвам тапа с винт и малка дупка, през която да вкарам жиците. Дупката ще се отрази на херметизацията, но в незначителна степен.