— Sehr, sehr, gefährlich.
Оттласна се към изхода на лабораторията и пое към носа на кораба.
Йохансен работеше върху осветителния панел, когато Бек доплува до шлюза.
Тя го стисна за ръкава на скафандъра.
— Внимавай, като излезеш навън.
Той се завъртя да я погледне.
— А ти внимавай, като залагаш бомбата.
Тя целуна визьора му, после отклони смутено поглед.
— Това беше глупаво. Не казвай на никого какво съм направила.
— А ти не казвай на никого, че ми е харесало — усмихна се Бек.
Влезе в шлюза и запечата вътрешната врата. След като разхерметизирането завърши, отвори външната и я заключи в крайно положение. Хвана се за една от скобите по външния корпус и се изтегли.
Йохансен гледаше през прозореца, докато Бек не се скри от погледа й, после насочи отново вниманието си към осветителния панел. По-рано го беше изключила дистанционно от конзолата си. Издърпа кабела, оголи краищата му и забели ролката изолирбанд.
След няма и, минута Вогъл се появи. Носеше се бавно и предпазливо по коридора, стиснал с две ръце бомбата.
— Спрях се на единична жица — обясни той. — Не исках да рискувам с две, за да не се получи искра. И най-слабото статично електричество би ни изложило на риск, докато свързваме бомбата.
— А как ще я взривим? — попита Йохансен.
— Жичката трябва да се нагрее. Ако й пуснеш ток, би трябвало да свърши работа.
— Ще трябва да заобиколя прекъсвача — каза Йохансен, — но ще стане.
Усука жиците на осветителния панел към жичката на бомбата и ги стегна с изолирбанд.
— Извинявай — каза Вогъл. — Трябва да се връщам в шлюз 2, за да пусна доктор Бек на кораба.
— Да, да, тръгвай — измърмори Йохансен.
Мартинес доплува обратно до мостика.
— Останаха ми няколко минути, затова пуснах диагностика на реакторното. Всичко е готово за ускорение, а помещението е херметизирано.
— Добре си направил — одобри Люис. — Подготви корекцията в посоката.
— Разбрано, командир — каза Мартинес и се оттласна към креслото си. — Ще ми отнеме известно време… Трябва да направя всичко отзад напред. АВШ е при носа, тоест източникът на тласъка ще е диаметрално противоположен на двигателите. Софтуерът ни не е подготвен за ситуация, при която имаме двигател на носа. Ще трябва да го излъжа, че ще се оттласнем към Марк.
— Имаш време. Важното е да няма грешки — подчерта Люис. — И не стартирай програмата, преди да ти кажа. Нека първо Бек се прибере в кораба.
— Разбрано — отвърна той. След миг добави: — Добре, настройките са готови.
— Остани на изчакване — каза Люис.
Вогъл, облякъл отново скафандъра си, разхерметизира шлюз 2 и отвори външната врата.
— Крайно време беше — отбеляза Бек и се прехвърли на борда.
— Извинявай, че се забавих — каза Вогъл. — Но трябваше да направя бомба.
— Странен ден е днешният — вметна Бек. — Командире, с Вогъл сме на позиция.
— Разбрано — долетя отговорът на Люис. — Застанете до предната стена на шлюза. Налягането ще нарасне до 1 g за четири секунди. Гледайте и двамата да сте вързани.
— Разбрано — каза Бек и се обърна да закачи осигурителния си кабел. Двамата мъже се притиснаха към стената.
— Добре, Мартинес — каза Люис. — Насочи ни накъдето трябва.
— Разбрано — отвърна пилотът и стартира програмата.
Миг по-късно Йохансен долетя през вратата на мостика. Стаята се завъртя около нея и тя посегна да се хване за най-близката скоба.
— Бомбата е готова — докладва тя. — Мога да я задействам оттук, като включа осветителен панел 41.
— Запечатай мостика и седни на конзолата си — нареди Люис.
— Разбрано — каза Йохансен. Активира спешното херметизиране и запечата входа на мостика. Не беше сложно — завъртя няколко пъти ръчката и готово. После се настани на креслото пред конзолата си и пусна бърза проверка.
— Увеличавам налягането в мостика до 1.03 атмосфери… налягането е стабилно. Имаме пълна херметизация.
— Разбрано — каза Люис. — Време до прехващане?
— Двайсет и осем секунди — докладва Йохансен.