Един поглед към централния компютър на Подслона ми показа, че температурата се е покачила до петнайсет градуса. Нещо много горещо и гърмящо се беше случило, а аз нямах представа какво. Нито как.
Ето така стоят нещата понастоящем. Зает съм да се чудя какво, по дяволите, стана.
Работих много, взривих се, така че съм изтощен. Утре ми предстоят милион проверки на оборудването, трябва и да разбера какво гръмна, но в момента мога да мисля единствено за сън.
И тази нощ ще спя в марсохода. Водородът е отстранен, но нямам желание да се мотая из Подслона, в чието досие вече има голяма черна точка, а именно, че гърми без причина. Освен това не съм сигурен, че взривът не е предизвикал изтичане.
Този път обаче си донесох свястна храна и музика за слушане, която не е диско.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 41
Цял ден правих пълна диагностика на системите. Беше изключително досадно, но оцеляването ми зависи от машинариите в Подслона, затова се примирих. Няма как да си затворя очите за възможни повреди, предизвикани от експлозията.
Започнах с най-критичните тестове. Първо — платнището на Подслона. Бях почти сигурен, че не е пробито, защото бях изкарал няколко часа в марсохода и когато се върнах, въздушното налягане беше в норма. Данните в компютъра показваха, че през въпросните няколко часа не е имало промени в налягането, ако не броим малка флуктуация, предизвикана от температурно колебание.
После проверих оксигенатора. Ако той се повреди и не успея да го поправя, бройте ме мъртъв. Не открих проблем.
След него дойде ред на атмосферния регулатор. И там не открих проблеми.
Следваха отоплителят, основната акумулаторна система, резервоарите с кислород и азот, водния рециклатор, трите въздушни шлюза, осветлението, главният компютър… и така нататък, и така нататък, проверявах ги едно след друго и след всеки успешен тест се чувствах все по-спокоен.
Трябва да го призная на НАСА. Оборудването им е на шест.
После дойде най-страховитият момент — проверката на почвата. Взех проби от различни места в Подслона (нали помните, че вече целият под е покрит с пръст?) и направих препарати върху лабораторни стъкълца.
Отнесох ги при микроскопа да проверя как я карат моите любими бактерийки. Отдъхнах си с облекчение, когато видях здрави, активни бактерии, които си вършат работата както трябва.
След това се заех да разчистя Подслона. И ми остана доста време да обмисля какво всъщност стана.
И така, какво стана? Имам една теория.
Според данните в главния компютър по време на експлозията вътрешното налягане се е повишило до 1.4 атмосфери, а температурата е скочила до петнайсет градуса, всичко това за по-малко от секунда. Но налягането много бързо се е върнало към обичайната си една атмосфера. Това би имало смисъл, ако атмосферният регулатор работеше, но аз го бях изключил.
Температурата се е задържала на петнайсет градуса още известно време, а това би трябвало да доведе до повишено налягане, което също да се задържи. Но то не се е задържало. Въпросът е — къде се е дянало това допълнително налягане? Повишаването на температурата и наличието на еднакъв брой атоми в атмосферата на Подслона би трябвало да доведе до постоянно повишаване на налягането. Но това не се е случило.
Бързо се сетих за отговора. Водородът (единственото налично горимо вещество) се е комбинирал с кислорода (оттам и взривът) и се е превърнал във вода. Водата е хиляда пъти по-плътна от газовете. Значи, топлината е повишила налягането, но трансформацията на водорода и кислорода във вода са го понижили скоро след това.
Въпросът за един милион долара гласи: откъде, по дяволите, се е взел кислородът. Целият ми план се въртеше около идеята да огранича до минимум концентрацията на кислород, за да не гръмна с все Подслона1. И се получаваше. Планът ми работеше отлично — до момента, в който се провали с гръм и трясък, буквално.
Мисля, че знам отговора. Вината е моя и на празната ми тиква. Помните ли, че реших да не обличам скафандър? Това решение едва не ме е убило.
Медицинските контейнери с кислород смесват чистия кислород с околния въздух и го подават към пациента чрез маска. Маската се задържа върху лицето с помощта на тънка гумена лента. Стабилна е, но не е херметически прилепнала.
Знам какво си мислите. Че от маската е изтичал кислород. Не е това. Кислородът си го дишах аз. При всяко вдишване маската е прилепвала почти херметически към лицето ми.
1
Тук и на други места изрази като „с все Подслона“ предполагат непроверен Гугъл превод, при това не от английски, тъй като в оригинала е използван съвсем друг израз. — Бел. elemagan