— Да, ама… — каза Минди и отвори документ на компютъра си. — Това е пълният дневник на мисията за дните от 1 до 6. От кацането на МСА до излитането по спешност на МИА.
— И?
— Прочетох го от начало до край. Няколко пъти. Не са разпъвали палатките. — В края на изречението гласът й се пречупи.
— Ами, знам ли… — промърмори озадачено Венкат. — Явно са ги разпънали, но не са отбелязали това в дневника.
— Активирали са две палатки по спешност и изобщо не са споменали за това?
— Хм. В това няма логика, признавам. Може би бурята е объркала системите на марсоходите и палатките са се разтворили автоматично.
— Ами… — заекна Минди. — Значи първо са се активирали автоматично, а после са се разкачили от марсоходите и са се настанили една до друга на двайсет метра разстояние?
Венкат се загледа отново в образа на монитора.
— Е, явно са се активирали по някакъв начин.
— Защо соларните клетки са чисти? — продължи Минди. Очите й се пълнеха със сълзи. — Имало е силна пясъчна буря. Би трябвало да са покрити с пясък.
— Ако е имало силен вятър, може да е помел пясъка — каза Венкат, но не звучеше убеден в хипотезата си.
— Споменах ли, че от тялото на Уотни няма и следа? — попита тя през сълзи.
Очите на Венкат се разшириха внезапно.
— О… — промълви той. — О, боже…
Минди захлупи с ръце лицето си и се разхълца тихичко.
— Какво?! — възкликна Ани Монтроуз, директорката на отдела за контакт с медиите. — Майтапиш се!
Теди потърка мълчаливо челото си.
— Сигурни ли сте? — настоя Ани.
— Почти сто процента — отговори Венкат. — Мамка му!
— Така не ни помагаш, Ани — каза Теди.
— Имате ли някаква представа какви лайна ще завалят от небето? — сопна се тя.
— Нека караме стъпка по стъпка — предложи Теди. — Венк, какво те кара да мислиш, че е жив?
— Първо, няма труп — обясни Венкат. — Второ, палатките на марсоходите са разпънати. Трето, соларните панели са чисти. Между другото, можеш да благодариш на Минди Парк от сателитен контрол. Момичето има набито око. От друга страна — продължи Венкат, — тялото му може да е било зарито в пясъка от бурята в ден 6. Възможно е палатките да са се разтворили автоматично и силният вятър да ги е отделил от марсоходите. А по-късен вятър със скорост от трийсетина километра би бил достатъчно силен да помете панелите. Не изглежда вероятно, но е възможно. Затова последните няколко часа правих подробни проверки. Командир Люис е излизала два пъти с марсоход 2. Вторият обход е бил в ден 5. Според записите в дневника на мисията, след като се е върнала от обхода си, командир Люис е свързала марсохода към Подслона за презареждане. Повече никой не го е използвал, а тринайсет часа по-късно екипажът се е евакуирал.
Плъзна една снимка през масата към Теди.
— Тази е от снощи. Както виждаш, марсоход 2 е с гръб към Подслона. Зареждащият кабел е при носа и не е достатъчно дълъг.
Теди се намръщи.
— Люис трябва да го е паркирала с носа към Подслона, иначе не би могла да го включи за презареждане — отбеляза той. — Марсоходът е бил преместен след ден 5.
— Да — кимна Венкат и плъзна още една снимка към Теди. — Но истинското доказателство е тук. В долния десен ъгъл се вижда МСА. Разглобен е. Няма начин екипажът да е разглобил спускаемия апарат и да не споменат за това нито в дневника, нито в докладите си. Скобата е тук, вдясно — посочи той. — Приземяващият механизъм на МИА. По всичко личи, че горивният генератор е бил изваден и при демонтирането му приземяващият механизъм е пострадал зле. Няма начин това да се е случило преди евакуацията, защото би поставило под риск излитането на МИА, а командир Люис не би допуснала такова нещо.
— Хей — намеси се Ани. — Защо не говорим със самата нея? Да я питаме какви са тия простотии?
Венкат погледна многозначително към Теди. След миг директорът въздъхна.
— Защото — каза той, — ако Уотни наистина е жив, не искаме екипажът на „Арес 3“ да знае за това.
— Какво?! — възкликна Ани. — Защо ще го криете от тях?
— Остават им още десет месеца път до Земята — обясни Теди. — Космическите пътувания са опасни. Екипажът трябва да е съсредоточен и в най-добра форма. И сега им е криво, че са загубили колега, но ако разберат, че са го изоставили жив, това ще ги съсипе.
Ани погледна Венкат.
— Ти съгласен ли си с това?