Много е голяма. На шасито просто няма място за втора батерия. На покрива също няма място. Там ще трябва да возя соларните клетки. В кабината също няма място, а и да имаше, батерията не може да влезе през въздушния шлюз.
Но не се бойте, аз вече намерих решение.
За извънредни ситуации, нямащи нищо общо с настоящата, НАСА е предвидила шест квадратни метра резерв от платнището на Подслона и първокласно лепило. Всъщност същото лепило, което ми спаси живота в ден 6 (комплектът за кръпки, с чиято помощ запуших дупката на скафандъра си).
В случай на пробойна в платнището на Подслона всички хукват към въздушните шлюзове. Такъв е протоколът — не рискуваш живота си в опит да спасяваш Подслона. Оставяме го да спадне, навличаме скафандрите и тогава започваме да търсим пробойната. Като я намерим, запечатваме я с резервното платнище и лепилото. После надуваме Подслона и всичко е тип-топ.
Шестте квадратни метра платнище са с удобните размери от един на шест метра. Отрязах ивици с ширина десет сантиметра и направих от тях нещо като хамут.
С помощта на лепилото и още ивици спретнах две десетметрови примки. После прикачих по едно голямо парче брезент в двата края и се сдобих с нещо като дисаги за марсохода си.
От ден на ден заприличвам все повече на керванджия.
Лепилото хваща почти моментално, но ако изчакаш един час, връзката става наистина здрава. Изчаках. После се напъхах в скафандъра и тръгнах към марсохода.
Довлякох батерията до него и я стегнах с единия край на хамута. Прехвърлих другия край през покрива на марсохода и го напълних с камъни. Когато тежестите се изравниха, успях да издърпам камъните надолу и да повдигна батерията.
Ура!
Разкачих батерията на марсоход 2 и закачих батерията на марсоход 1. После минах през шлюза и проверих системите. Всичко беше наред.
Направих няколко кръгчета с марсохода, за да съм сигурен, че дисагите ще издържат. Намерих няколко по-големи камъка и минах през тях, за да пораздрусам изобретението си. Хамутът издържа. Голяма работа съм!
Позачудих се как да свържа изводите на втората батерия към централното захранване. Майната му, реших накрая.
Нямаше да имам нужда от непрекъснато захранване. Като се изтощи първата батерия, ще слизам, ще я откачам и ще закачам втората. Защо не? Десетминутен обход веднъж на ден. Ще трябва да разменям батериите и за зареждане, но какво толкова?
През останалата част от деня метох соларните панели. Скоро ще ги оплячкосам.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 65
Със соларните клетки се справих много по-лесно, отколкото с батерията. Те са тънки, леки и просто си лежат на земята. Имах и едно допълнително предимство — аз бях човекът, който ги монтира там.
Добре де, не бях само аз. Двамата с Вогъл работихме заедно. А колко тренировки бяхме правили, няма да ви казвам. Цяла седмица упражнявахме монтажа на соларните панели. А после ни караха да се упражняваме върху същото при всяка възможност. Монтажът на клетките се води критичен за мисията. Ако допуснем грешка, ако счупим клетките или ги повредим сериозно, Подслонът не би бил в състояние да произвежда енергия и това би сложило край на мисията.
Сигурно се чудите какво са правили другите от екипажа. Те вдигаха Подслона. Не забравяйте, че цялото оборудване на моето велико кралство е пристигнало тук в сандъци. Ден 1 и 2 бяха посветени на разопаковане.
Всяка соларна клетка лежи върху олекотена решетка, която я държи под наклон от четиринайсет градуса. Признавам си, че не знам защо трябва да е точно под такъв наклон. Сигурно е свързано с максималното оползотворяване на слънчевата енергия. Както и да е, лесно махнах клетките. После дойде време да ги наредя върху марсохода.
Първоначално реших да махна контейнера за скални проби. Той е просто голяма брезентова торба, прикачена към покрива. Много е малка, за да наредя в нея соларните клетки. Но след кратък размисъл реших да я оставя като един вид подплата.
Лесно наредих клетките (нищо чудно, защото са предвидени за подобна подредба, така пътуват до Марс) и двата слоя паснаха идеално върху покрива. Стърчат по малко от двете страни, но аз няма да минавам през тунели, така че не ми пука.
Отрязах още ивици от резервното платнище и привързах с тях панелите. Марсоходът има външни скоби в предната и задната част, нещо като удобни дръжки, за да товарим по-лесно камънак на покрива. Именно за тях вързах ивиците.