Выбрать главу

Ще го нарека „Сириус 2“.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 69

Намерих РТГ.

Не беше трудно. Изминах четирите километра и веднага видях знаменцето.

Командир Люис го е заровила на върха на малко възвишение. Сигурно е избрала това място, за да се вижда знамето отдалече, и то определено се вижда! Само че вместо да стоя далеч от него, аз пришпорих марсохода право натам и изрових генератора. Люис не го е планирала точно така, но…

РТГ представлява голям цилиндър, опасан с охладителни ребра. Дори през ръкавиците на скафандъра усещах топлината, която излъчваше. Това е доста притеснително, да ви кажа. Особено като знаеш, че топлината е плод на радиация.

Нямаше смисъл да го връзвам за покрива — и без това планът ми беше да го държа в кабината. Затова го взех със себе си, изключих отоплението на марсохода и потеглих обратно към Подслона.

За десетте минути път до дома и с изключено отопление в кабината стана горещо — температурата се вдигна до трийсет и седем градуса. РТГ определено ще ме топли.

Обходът доказа и друго — че такъмите ми са наред. Соларните клетки и допълнителната батерия си клечаха кротко и щастливо по местата въпреки осемте километра преход по неравен терен.

Обявявам „Сириус 2“ за успешна мисия!

През остатъка от деня бях зает да изтърбушвам марсохода. Кабината му е метална. Под метала има изолация, а върху изолацията, от вътрешната страна на кабината, има слой твърда пластмаса. С помощта на изтънчен метод (чук) свалих няколко пластмасови панела, после внимателно (пак с чук) махнах и прилежащата изолация от втвърдена пяна.

След това си навлякох скафандъра и изнесох радиоизотопния генератор. Скоро марсоходът се охлади и аз внесох отново радиационната си джаджа. Следях температурата, която бавно се повишаваше. Много по-бавно, отколкото на връщане от гробището за РТГ.

Свалих още от изолацията (с чук) и проверих отново. След още няколко вандалски прояви от този вид бях свалил толкова изолация, че генераторът с мъка компенсираше загубата на топлина. Истината е, че водех обречена битка. С времето топлината ще започне да изтича по-бързо, отколкото устройството я отдава. Няма проблем. Винаги мога да включа за кратко отоплителя при нужда.

Занесох парчетата изолация в Подслона. С помощта на върхови конструкторски техники (тиксо) сглобих част от парчетата в квадрат с идеята, че ако стане много студено, бих могъл да залепя квадрата върху някое оголено място в марсохода и така да дам едно рамо на РТГ в борбата му със студа.

За утре — „Сириус 3“ (който си е „Сириус 1“, но без да замръзвам).

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 70

Днес ви пиша от марсохода. Преполових „Сириус 3“ и всичко е наред.

Потеглих на зазоряване и правих кръгчета около Подслона, като се стараех да не минавам по отъпканото. Първата батерия издържа почти два часа. Излязох от марсохода колкото да сменя батериите, после го подкарах отново. Тестът показа следното: бях изминал осемдесет и един километра за три часа и двайсет и седем минути.

Това е много добре! Имайте предвид, че теренът около Подслона е равен, точно като останалата част от Ацидалийската равнина. Нямам никаква представа как ще се случват нещата в пресечените местности по пътя ми към „Арес 4“.

Бих могъл да отида и по-далеч, но трябва да съм прикачен към животоподдържаща система, докато батериите се презареждат. Въглеродният диоксид се абсорбира чрез химически процес, но ако вентилаторът, който го задвижва, не работи, ще се задуша. Кислородната помпа също е важна.

Разположих соларните клетки. Доста работа си отворих с тях — последния път Вогъл ми помагаше. Не са тежки, но са неудобни за разнасяне заради размерите си. След като наредих половината, съобразих, че мога да ги влача, вместо да ги мъкна, и това ускори нещата.

Сега чакам батериите да се презаредят. Скучно ми е, затова пиша в дневника. Прехвърлих всички романи за Поаро в компютъра си. Това ще помогне. Така де, презареждането ще отнеме дванайсет часа.

Какво? Не било дванайсет часа? Казал съм бил тринайсет? Е, приятелю, нека те светна.

РТГ е генератор. Мощността му е нищожна в сравнение с енергията, която консумира марсоходът, но все пак е нещо. Сто вата. Сто вата, които ще намалят с един час времето за презареждане. Защо да не се възползвам?