Чудя се какво ли ще си помислят в НАСА, задето съм се бъзикал така с РТГ. Сигурно ще се скрият под бюрата си и ще гушнат за утеха сметачните си линийки.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 71
Както предсказах, батериите се заредиха за дванайсет часа. След което аз потеглих право към Подслона.
Време е да планирам „Сириус 4“. Мисля да е няколкодневен излет с марсохода.
По всички личи, че проблемът с презареждането на батериите е решен. Храната няма да ме затрудни — има предостатъчно място за складирането й. С водата ще е дори по-лесно, ще ми трябват по около два литра на ден.
По-нататък ще трябва да донеса и оксигенатора, но той е голям и засега не искам да го местя, така че за „Сириус 4“ ще разчитам на филтрите за кислород и въглероден диоксид.
Въглеродният диоксид не е проблем. Започнах голямото си приключение с въглеродни филтри за хиляда и петстотин часа и още седемстотин и двайсет за спешни случаи. Всички системи използват стандартни филтри (научихме си урока след „Аполо 13“). Досега — по време на обходите — съм използвал филтри за сто трийсет и един часа. Остават ми за две хиляди и осемдесет и девет, което се равнява на осемдесет и седем дни. Предостатъчно.
Марсоходът е предвиден за трима души при престой в продължение на два дни плюс известен резерв за извънредни ситуации. Значи кислородните му резервоари ще ми стигнат за седем дни. Това не е достатъчно.
Атмосферното налягане на Марс е едва една деветдесета част от земното. Налягането в марсохода е една атмосфера. Следователно кислородните резервоари са вътре в кабината (за да се избегнат усложненията от разликите в налягането). Защо е важно това? Защото означава, че мога да взема със себе си още кислородни резервоари и да ги свържа към резервоара на марсохода, без да излизам постоянно от возилото.
Днес разкачих един от двайсет и пет литровите кислородни резервоари на Подслона и го занесох в марсохода. Според НАСА човек се нуждае от петстотин осемдесет и осем литра кислород дневно, за да живее. Сгъстеният течен кислород е хиляда пъти по-плътен от газообразния кислород в нормалната атмосфера. Казано накратко — с допълнителния резервоар от Подслона ще имам кислород за четиресет и два дни. Предостатъчно.
По план „Сириус 4“ ще продължи двайсет дни.
Това сигурно ви се струва въздълго, но аз имам наум конкретна цел. Пък и пътуването ми до „Арес 4“ ще трае най-малко четиресет дни, така че стъпката ми се струва добра.
Докато ме няма, Подслонът сам ще се грижи за себе си, но картофите са проблем. Ще напоя добре пръстта, като изразходвам почти цялата си налична вода. След това ще изключа атмосферния регулатор, така че да не извлича влагата от въздуха. Ще стане адски влажно и водата ще се кондензира по всички повърхности. Така картофите ще са добре напоени, докато ме няма.
По-големият проблем е с въглеродния диоксид. Картофите трябва да дишат. Знам какво си мислите. „Марк, старче! ТИ произвеждаш въглероден диоксид! Това е част от величествения кръговрат на природата!“
Проблемът е къде да го сложа. Да, издишвам въглероден диоксид постоянно, но не виждам как бих могъл да го съхраня. Бих могъл да изключа оксигенатора и атмосферния регулатор и просто да дишам, докато напълня Подслона с въглероден диоксид. Но той е смъртоносен за мен. Ако можех да освободя голямо количество наведнъж и да избягам, щеше да е друго.
Помните ли горивния генератор на МИА? Той извлича въглероден диоксид от атмосферата на Марс. Моите скромни насаждения не са взискателни като мен, така че десетлитров резервоар с въглероден диоксид, изпуснат в Подслона, би трябвало да им стигне. А генераторът извлича десет литра за няма и ден.
Това е то. Ще изпусна въглеродния диоксид в Подслона, ще изключа атмосферния регулатор и оксигенатора, ще полея обилно картофите и ще потегля.
„Сириус 4“. Гигантска стъпка напред в моите марсоходски проучвания. И мога да я направя още утре.
8.
— Здравейте и благодаря, че ни гледате — каза Кати на камерата. — Какво ще видите днес в репортажа на Си Ен Ен за Марк Уотни? Няколко негови обхода през последните дни. Какво означават те? Има ли НАСА напредък в спасителния си план? И как ще се отрази той на приготовленията за „Арес 4“? Днес при нас е д-р Венкат Капур, директор на марсианските мисии в НАСА. Д-р Капур, благодаря ви, че приехте поканата ни.
— Радвам се, че съм тук, Кати — отговори Венкат.