— Д-р Капур — продължи Кати, — Марк Уотни е най-наблюдаваният човек в Слънчевата система, нали така?
Венкат кимна.
— Със сигурност е най-наблюдаваният от НАСА. Понастоящем и дванайсетте ни марсиански сателита правят снимки на неговия район при всяка възможност. Двата сателита на Европейската космическа агенция правят същото.
— И през какъв интервал правите тези снимки?
— През няколко минути. Понякога интервалът е по-голям заради орбитите на сателитите. Но така или иначе, получаваме ясна представа за обходите му.
— Разкажете ни за последните обходи.
— Ами — започна Венкат, — по всичко личи, че подготвя марсоход 2 за дълъг обход. В ден 65 Уотни взе батерията на другия марсоход и я прикачи с помощта на импровизирана сбруя. На следващия ден демонтира четиринайсет соларни клетки и ги прикрепи към покрива на марсохода.
— А после направи няколко кръгчета, нали? — подсказа му Кати.
— Да. Близо час обикаля около Подслона, после се прибра. Вероятно е тествал марсохода. Два дни по-късно го видяхме отново. Тогава измина четири километра, после се върна. Още един тест според нас. През последните два дни зарежда марсохода с провизии.
— Хм — каза Кати. — Според повечето специалисти единственият му шанс да оцелее е да се придвижи до района, където се очаква да кацне „Арес 4“. Дали и той не е стигнал до същото заключение, как мислите?
— Вероятно — съгласи се Венкат. — Той не знае, че го наблюдаваме. От негова гледна точка „Арес 4“ е единствената му надежда.
— Дали смята да тръгне скоро? По всичко личи, че се готви за дълго пътуване.
— Дано не избърза — каза Венкат. — В района на „Арес 4“ няма нищо, освен излитащия апарат. Останалите снабдителни сонди още не са пристигнали. Пътуването му дотам ще е дълго и опасно, далече от удобствата и сигурността на Подслона.
— Защо би поел такъв риск?
— Заради комуникациите — отговори Венкат. — Стигне ли до МИА, ще може да се свърже с нас.
— Това би било чудесно, нали?
— Би било страхотно, да. Но изминаването на 3200 километра до „Арес 4“ е изключително опасно. Бихме предпочели да остане в Подслона. Ако можехме да се свържем с него, определено бихме го помолили да не тръгва.
— Но не може вечно да стои в Подслона, нали? — попита водещата. — Рано или късно ще трябва да стигне до МИА.
— Не непременно — възрази Венкат. — Лабораторията за реактивно движение експериментира с модификации на МСА, така че апаратът да извърши кратък полет над повърхността след кацането си.
— Говори се, че тази идея е била отхвърлена като твърде опасна — отбеляза Кати.
— В първоначалния си вариант идеята наистина изглеждаше опасна. Но оттогава нашите експерти работят по снижаване на риска.
— Остават само три години и половина до планираното изстрелване на мисия „Арес 4“. Ще ви стигне ли времето да тествате модифицирания МСА?
— Не мога да отговоря еднозначно на този въпрос. Но спомнете си, че създадохме лунохода от нулата само за седем години.
— Така е — усмихна се Кати. — Е, как изглеждат в момента шансовете на Уотни?
— Не мога да кажа. Но ще направим всичко по силите си да го върнем у дома жив.
Минди стрелна с нервен поглед хората в заседателната зала. Все големи шефове, за разлика от нея. Д-р Венкат Капур, четири нива по-горе от нея в служебната йерархия, седеше от лявата й страна.
До него — Брус Нгъ, директорът на ЛРД. Заради съвещанието беше прелетял разстоянието от Пасадена до Хюстън и понеже мразеше да пилее ценно време, дори в момента тракаше ожесточено на лаптопа си. Под очите му имаше големи тъмни сенки. Сигурно е на границите на издръжливостта си, реши Минди.
Мич Хендерсън, полетният директор на „Арес 3“, се люлееше напред-назад в стола си. В ухото му беше натикана безжична слушалка, по която получаваше информация в реално време за всичко, случващо се в контролната зала. Не беше на смяна, но държеше да е в час по всяко време.
Ани Монтроуз влезе в заседателната зала, като пишеше на телефона си в движение. Без да отделя и за миг очи от екрана му, тя заобиколи умело по края на стаята, между хора и столове, и накрая седна на обичайното си място. Завист жегна Минди — директорката на отдела за връзки с медиите олицетворяваше собствените й амбиции, беше самоуверена, красива, заемаше висока длъжност и всички в НАСА я уважаваха.
— Как се справих днес? — попита Венкат.