— Амии — проточи Ани. — Не трябва да казваш неща като „ще го върнем у дома жив“. Това напомня на хората, че може и да умре.
— Смяташ, че има вероятност да забравят тази възможност?
— Попита ме за мнението ми. Не ти харесва? Начукай си го.
— Толкова си мила, Ани, истинско цветенце. Как изобщо си стигнала до поста директор по комуникациите на НАСА?
— Да пукна, ако знам — каза тя.
— Ехо — прекъсна ги Брус Нгъ. — Обратният ми полет до Лос Анджелис е след три часа. Теди ще идва ли, или не?
— Стига си мрънкал, Брус — скастри го Ани. — На никого от нас не му е приятно, че е тук.
— Е — обърна се Мич Хендерсън, към Минди. — Коя бяхте вие, извинете?
— Ъъ — заекна тя. — Аз съм Минди Парк. Работя в сателитен контрол.
— Директор или заместник?
— Не, просто работя в сателитен контрол. Никой съм.
Венкат погледна Мич.
— Възложих й да следи Уотни. Тя ни препраща снимките.
— Ха — изсумтя Мич. — Мислех, че го прави директорът на сателитен контрол.
— Боб си и има и други задължения на главата, не само Марс. Минди контролира всички марсиански сателити и ги насочва към Марк.
— Защо точно тя? — попита Мич.
— Защото първа забеляза, че той е жив.
— Получила е повишение само защото е била дежурна, когато снимките са пристигнали?
— Не — каза Венкат и се намръщи. — Получи повишението, защото разчете правилно въпросните снимки. Престани, Мич. Притесняваш я.
Мич стрелна Минди с поглед.
— Извинявайте.
Минди сведе поглед към плота на масата и измърмори нещо под нос. Теди влезе в стаята.
— Извинявам се за закъснението. Да започваме. Венкат, какъв е статусът на Уотни?
— Жив и в добро състояние, доколкото можем да преценим — отговори Венкат. — Няма промяна спрямо имейла, който ти пратих по-рано днес.
— А РТГ? Разчу ли се за него? — попита Теди. Ани се наведе напред.
— Засега всичко е наред — докладва тя. — Снимките са публично достояние, но не сме длъжни да уведомяваме широката общественост за резултата от анализите си. Засега никой не се е досетил.
— А той защо го е изкопал?
— Заради топлината, която излъчва, предполагам — каза Венкат. — Очевидно се опитва да пригоди марсохода за дълъг преход, а машината използва голяма част от енергията си за затопляне на кабината. Радиоизотопният генератор ще върши тази работа, а мощността на батерията ще се насочи основно към придвижването. Идеята е доста добра всъщност.
— А рискът какъв е? — попита Теди.
— Докато контейнерът е непокътнат — никакъв. Дори да се пропука, пак няма риск, стига вътрешните обвивки да са наред. Но ако и те пострадат, мъртъв е.
— Да се надяваме, че това няма да стане — каза Теди. — Нгъ, докъде стигнахте с плановете за МСА?
— Плана го измислихме отдавна — отговори Брус. — И ти го отхвърли.
— Брус — предупреди го Венкат. Директорът на ЛРД въздъхна.
— Спускаемият апарат не е конструиран за излитане или хоризонтални полети. Допълнителното гориво няма да реши проблема. Трябва ни по-мощен двигател, а нямаме време да измъдрим такъв. Следователно единственият вариант е да намалим теглото на апарата. Имаме една идея в тази посока. МСА може да извърши кацането с нормалното си тегло. Ако конструираме топлинния щит и външния корпус така, че да се окачват и разкачват според нуждите, апаратът може да се отърве от тях след кацането си в района на „Арес 3“ и да продължи значително по-лек към района на „Арес 4“. В момента работим по сметките.
— Дръж ме в течение — заръча Теди и се обърна към Минди. — Госпожице Парк, добре дошли във висшата лига.
— Сър — каза Минди.
— Какъв е най-големият интервал между снимките, които получаваме?
— Ами — поде Минди. — На всеки четиресет и един часа имаме по един интервал от седемнайсет минути. Заради орбитите на сателитите.
— Отговорихте веднага — кимна Теди. — Браво.
— Благодаря, сър.
— Искам да скъсите този интервал до четири минути — продължи Теди. — Давам ви пълен контрол над сателитните траектории и орбиталните настройки. Искам резултати обаче.
— Да, сър — отвърна Минди. Нямаше ни най-малка представа как да го направи.
Теди погледна към Хендерсън.
— Мич, в имейла си пишеш, че имало нещо спешно?