Между другото, днес е Денят на благодарността. Като всяка година семейството ми ще се събере в Чикаго в дома на родителите ми. Обичайният купон едва ли ще е от най-веселите, предвид смъртта ми преди единайсет дни. Като си помислиш, вече са имали повод да се съберат съвсем наскоро. За погребението ми.
Чудя се дали някога ще научат какво всъщност е станало.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 22
Хей, нещата се получават.
Вече внесох всичкия необходим ми марсиански пясък и две трети от пода на Подслона е покрит с пръст. Днес направих първото удвояване. Минала е само седмица, а бившият марсиански камънак е вече богата, прекрасна почва. Още две удвоявания и ще съм покрил цялата нива.
Трудът, който положих, се отрази страхотно на духа ми. Бях зает, имах цел. Но след като темпото се успокои и аз направих грешката да си пусна „Бийтълс“ (от колекцията на Йохансен) по време на вечеря, депресията отново ме налегна.
Както и да го смятам, марсианската ми нива няма да ме спаси от гладна смърт.
Най-добрият ми вариант за осигуряване на калории са картофите. Дават много плод и имат добро калорийно съдържание (седемстотин и седемдесет калории на килограм). Вярвам, че картофите, с които разполагам, ще станат за семе. Проблемът е, че не мога да отгледам достатъчно. Бих могъл да отгледам примерно сто и петдесет килограма за четиристотин дни (това е периодът, за който имам осигурена храна). Това прави 115 500 калории, средно по двеста осемдесет и осем калории на ден за гладните дни, които ще последват. При моите ръст и тегло, и при най-икономичен хранителен режим ще са ми нужни по хиляда и петстотин калории дневно.
Много съм далече от това число.
С други думи, няма как вечно да се изхранвам от нивата си. Но пък мога да удължа живота си. Картофите ще ми стигнат за седемдесет и шест дни.
Картофите ще продължават да раждат и след първите четиристотин дни, така че през следващите седемдесет и шест ще отгледам картофи с хранителна стойност от двайсет и две хиляди калории, което ще ме поддържа още петнайсет дни. След това ще е повече или по-малко безсмислено да продължавам. В крайна сметка отглеждането на картофи ще отложи кончината ми с приблизително деветдесет дни.
Иначе казано, ще започна да гладувам не в ден 400, а в ден 490. Това несъмнено е напредък, но единствената ми надежда за спасение е да оцелея до ден 1412, когато ще пристигне „Арес 4“.
Това са около хиляда дни, за които нямам храна. Храна, която нямам идея как да си набавя.
По дяволите.
3.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 25
Помните ли онези ужасни задачи, които сме решавали в час по математика? За вода, която се влива в басейн по тръба с определен дебит и се излива от него по друга тръба с друг дебит, и се пита кога басейнът ще се изпразни? Е, тази идея е ключова за проекта, по който работя аз. Проектът е „Марк Уотни не умира“.
Жизненоважно е да произведа калории. Достатъчно калории, за да оцелея четири години. Ясно е, че ако не бъда спасен от „Арес 4“, със сигурност ще умра. Затова целта ми е тази — да издържа четири години.
Имам много мултивитамини, два пъти повече от необходимото. А във всеки порцион се съдържат пет пъти повече от минималното количество протеини, така че ако разпределя внимателно дажбите си, протеини няма да ми липсват през въпросните четири години. С други думи, основните ми хранителни нужди са решени. Остава единствено да си набавя калории.
Нуждая се от хиляда и петстотин калории на ден. Разполагам с храна за четиристотин дни. Колко калории следователно трябва да произведа дневно през целия период, за да оцелея хиляда и четиристотин дни (когато ще кацне екипажът на „Арес 4“)?
Ще ви спестя изчисленията. Отговорът е хиляда. В качеството си на фермер трябва да произвеждам по хиляда калории на ден, за да оцелея до появата на „Арес 4“. Всъщност дори малко повече, защото вече сме ден 25, а аз още не съм отгледал нищо.
Със своите шейсет и два квадратни метра плодородна земя ще съм в състояние да произведа по около двеста осемдесет и осем калории на ден. Трябва да увелича тази си производителност до хиляда. Иначе казано, трябва да учетворя планирания добив, ако искам да оцелея.
Трябва ми повече обработваема площ и повече вода да я напоявам. Нека караме стъпка по стъпка.