— Поздравявам ви! — Той се усмихна някак студено. — Поздравявам ви. — После се обърна. — Трябва да вървя. Не забравяйте ключа!
И без да им обръща повече внимание, сякаш те се бяха стопили на пода, мистър Иии почна да се разхожда из стаята и да пъха някакви книжа в малката си чанта. Това продължи не по-малко от пет минути. И през цялото време той нито веднъж не се обърна към четиримата навъсени мъже, които едва стояха на нозете си, с наведени глави, с помръкнали очи. Мистър Иии излезе навън и почна съсредоточено да разглежда ноктите си …
Четиримата мъже се затътриха надолу по коридора в сумрака на късния следобеден час. Скоро се намериха пред една голяма блестяща сребърна врата, която отвориха със сребърния ключ. Влязоха вътре, затвориха вратата и се огледаха.
Бяха попаднали в просторна, окъпана в слънчева светлина зала. Мъже и жени стояха до масите или стояха на групи и разговаряха. При щракането на вратата те се обърнаха и започнаха да разглеждат четиримата мъже, облечени в униформи.
Един от марсианците пристъпи към тях и се поклони.
— Аз съм мистър Ююю — представи се той.
— А пък аз: капитан Джонатан Уилямс от Ню Йорк, на Земята — каза равнодушно капитанът.
Изведнъж в залата сякаш избухна бомба! Таванът затрепери от викове и възгласи. Размахвайки ръце, марсианците възторжено крещяха, събаряха масите, блъскаха се един друг; от всички страни на залата мъже и жени се втурнаха към земните хора, запрегръщаха ги и ги понесоха и четиримата на ръце. Шест пъти обиколиха с тях цялата зала, шест пъти направиха ликуващи кръгове около масите, като подскачаха, пляскаха с ръце и пееха.
Земните мъже толкова се стъписаха, че цяла минута яздеха мълчаливо върху люлеещите се рамене, преди да започнат да се смеят и да си подвикват един на друг:
— Хей! Това вече е съвсем друго нещо!
— Наздраве! Това се казва живот! Браво! Ехе-е! Уха-а! Урааа!
Те тържествено си смигаха един на друг, вдигаха ръце и пляскаха във въздуха.
— Е-хей!
— Ура! — ревеше тълпата.
Марсианците сложиха земните мъже на масата. Виковете и врявата стихнаха. Капитанът едва ли не се разплака.
— Благодарим ви! Много ви благодарим!
— Разкажете ни нещо за себе си — предложи мистър Ююю.
Капитанът се изкашля.
Слушателите възторжено охкаха и ахкаха. Капитанът им представи своите помощници; всеки един от тях произнесе кратка реч и остана смутен и развълнуван от гръмките овации, с които го посрещаха и изпращаха.
Мистър Ююю потупа капитана по рамото.
— Колко е хубаво да срещнеш тук друг човек от Земята! Аз също съм от Земята.
— Какво казахте?
— Мнозина от нас тук са от Земята.
— Вие? От Земята? — Капитанът изблещи очи. — Не може да бъде! И вие ли долетяхте с ракета? Тогава през кой век са започнали космическите полети? — В гласа му имаше разочарование. — Откъде сте вие?
— Туиереол. Аз прелетях тук със силата на духа си преди много, много години.
— Туиереол … — бавно засрича капитанът. — Не познавам тази страна. А какво казахте за силата на духа?
— Това е мис Ррр, тя също е от Земята. Нали, мис Ррр?
Мис Ррр кимна и някак странно се усмихна.
— И мистър Ууу, и мистър Щщщ, и мистър Ввв!
— А пък аз съм от Юпитер! — представи се един мъж, изпъчвайки гърди.
— Аз съм от Сатурн! — добави друг мъж с хитро пробляскващи очи.
— Юпитер! Сатурн! — мърмореше капитанът, като премигваше.
Настъпи тишина; марсианците се тълпяха около космонавтите, сядаха до празните маси, които съвсем не изглеждаха приготвени за банкет. Жълтите им очи горяха, над скулите им имаше тъмни сенки. Изведнъж капитанът забеляза, че в залата нямаше никакви прозорци; светлината сякаш проникваше през стените. Имаше само една врата. Капитанът сви вежди.
— Не ми е ясно! Къде се намира тази страна Туиереол. Близо ли е до Америка?
— Какво е това … Америка?
— Не сте ли слушали за Америка? Казвате, че сте от Земята, а не знаете за Америка!
Мистър Ююю сърдито повдигна глава.
— На Земята има само морета и нищо друго. Там няма суша. Самият аз съм оттам и зная!
— Почакайте! — Капитанът отстъпи назад. — Да, вие изглеждате като истински марсианец. Жълти очи, мургава кожа.
— Цялата земя е покрита с джунгли! — гордо заяви мис Ррр. — Аз съм от Орри, на Земята, страна на сребърната култура!
Капитанът се обърна и запремества поглед от едно лице на друго, от мистър Ууу на мистър Ююю, от мистър Ююю на мистър Ззз, от мистър Ззз на мистър Ннн, мистър Ссс, мистър Ббб. Той видя как жълтите им очи се разширяват и свиват на светлината, как погледът им става ту напрегнат, ту отпуснат. Капитанът започна да трепери. Най-после се обърна към хората си и мрачно промълви: