Капитанът се плесна по коляното.
— Така било значи! Ето защо мистър Иии се закикоти, когато го попитах дали и моите другари трябва да подпишат формулярите!
— Да, мистър Иии ми разказа за това. — Психиатърът се изкиска през извития прорез на устата върху маската. — Хубава шега! Но за какво говорехме? Да, вторични халюцинации. При мен идват жени, от ушите на които пълзят змии, След като ги излекувам, змиите изчезват.
— Ние с радост ще се подложим на вашето лечение. Започвайте!
Мистър Ххх остана изненадан.
— Забележително! Малцина искат да бъдат излекувани. Работата е там, че лечението е доста драстично.
— Нищо. Започвайте! Сигурен съм — вие сами ще се уверите, че сме здрави.
— Позволете ми още веднъж да прегледам вашите документи; искам да бъда сигурен, че всичко е готово за „лечението“. — Той прелисти някаква папка. — Да. Виждате ли, случаи като вашия имат нужда от специални методи на лечение. Онези в залата са от по-лека форма. Но когато работите са отишли тъй далече, както у вас — с първични, вторични, слухови, обонятелни и вкусови халюцинации, съчетани с мними осезателни и оптически възприятия, — тогава положението е твърде сложно. Налага ни се да прибегнем до евтаназия.
Капитанът изрева и скочи на крака.
— Е, слушайте! Това вече не може да се търпи! Започвайте: изследвайте ни, чукайте ни по коляното, проверете пулса ни, накарайте ни да сядаме и да ставаме, задавайте ни въпроси!
— Можете да говорите, колкото си щете!
Капитанът говори разпалено цял час. Психиатърът го слушаше.
— Невероятно — замислено промърмори той. — Никога не бях слушал такова подробно фантастично бълнуване.
— Дявол да го вземе! Ние ще ви покажем нашата космическа ракета! — изрева капитанът.
— С удоволствие бих я видял. Можете ли да я покажете тук, в тази стая?
— Разбира се. Тя се намира във вашата папка, под буквата „Р“.
Мистър Ххх внимателно прегледа азбучника, разочаровано цъкна с език и старателно затвори папката.
— Защо ме накарахте да търся? Тук няма никаква ракета.
— Разбира се, че няма. Кретен такъв! Аз се пошегувах. Но кажете ми: може ли един умопобъркан да се шегува?
— Понякога се срещат доста необикновени прояви на хумор. А сега заведете ме при вашата ракета. Бих искал да я поразгледам.
Беше жежко пладне, когато те пристигнаха при ракетата.
— Така! — Психиатърът пристъпи към кораба и почука стената с ръка. Разнесе се мек звън. — Мога ли да вляза вътре? — попита той лукаво.
— Можете.
Мистър Ххх влезе в кораба и остана там доста дълго време.
— Какво ли не е патила моята глава, но такова нещо … — Капитанът дъвчеше пура и чакаше. — Как ми се ще да се върна долу, на Земята, и да им кажа да не се разправят повече с този Марс. Такива подозрителни дръвници!
— Струва ми се, капитане, че мнозина от марсианците са умопобъркани. Нищо чудно, че са така недоверчиви.
— Както и да е, всичко това ми е тъй дяволски противно.
Половин час психиатърът тършува, чука, слуша, мириса, опитва на вкус и най-сетне се измъкна от кораба.
— Е, сега уверихте ли се? — извика капитанът като някой глух.
Психиатърът затвори очи и почеса носа си.
— Това е най-невероятният, най-поразителният пример на мними възприятия и хипнотическо внушение, с който някога съм се сблъсквал. Разгледах вашата така наречена „ракета“. — И той почука с пръст върху обвивката на корпуса. — Чувам я: слухова илюзия. — Той въздъхна. — Помирисвам я: обонятелна халюцинация, предизвикана от телепатическо предаване на чувствата. — Той целуна обвивката на ракетата. — Усещам и нейния вкус: вкусова фантазия!
Психиатърът протегна ръка на капитана. — Поздравявам ви! Вие сте психопатически гений! Това е истински шедьовър! Вашата способност по телепатически път да прожектирате своите психопатически фантазии в съзнанието на други субекти и да поддържате силата на техните халюцинации е просто невероятна. Другите наши пациенти обикновено се концентрират върху зрителни халюцинации, в най-добрия случай в съчетание със слухови халюцинации. А вие се справяте с целия комплекс! Вашата умопобърканост е просто съвършена!
— Моята умопобърканост… — Капитанът пребледня.
— Да, прекрасна умопобърканост! Метал, гума, гравитатори, храна, дрехи, гориво, оръжие, стълби, гайки, болтове, лъжици — разгледах най-малко десет хиляди предмети на вашия кораб. Никога не бях виждал толкова сложна картина. Дори и сенки имаше под койките … и под всяко нещо! Такова съсредоточаване на волята! И всяко нещо — независимо от това как и кога го проверявах — можеше да се помирише, да се почувствува, да се чуе и да се опита на вкус! Позволете ми да ви прегърна!