Най-после той се отдръпна от капитана.
— Ще напиша за това една монография и това ще бъде най-сериозната ми работа! Идущия месец ще изнеса доклад по този въпрос в Марсианската академия на науките! Погледнете се само! Та вие сте променили дори и цвета на очите си от жълт на син, и кожата ви не е мургава, а розова. Ами тези дрехи — и петте пръста на ръцете ви вместо шест! Пълна биологическа метаморфоза под влиянието на психическо разстройство! Ами вашите трима приятели …
Психиатърът извади един малък пистолет.
— Вие, разбира се, сте неизлечим. Нещастен, удивителен човек! Само смъртта ще ви донесе избавление. Какво е вашето последно желание?
— Спрете, за бога! Не стреляйте!
— Бедният! Аз ще ви излекувам от това страдание, което ви е накарало да си въобразявате тази ракета и тези три същества. Поразително зрелище: да видя как изчезват и вашите приятели, и вашата ракета в момента, в който ви убия! Ах, каква прекрасна статия ще напиша в резултат на днешните си наблюдения „Разпадане на еротическите илюзии“!
— Аз съм от Земята. Казвам се Джонатан Уилямс, тези …
— Да-да, зная — любезно каза мистър Ххх и натисна спусъка.
Капитанът падна с куршум в сърцето. Другарите му изреваха.
Мистър Ххх ококори очи и се втренчи в тях.
— Вие продължавате да съществувате? Това е просто безпрецедентно! Халюцинация с инерция във времето и пространството! — И той насочи пистолета си към тях. — Нищо, аз ще ви накарам да изчезнете.
— Не! — извикаха космонавтите.
— Слухова илюзия дори и след смъртта на болния — делово забеляза мистър Ххх, убивайки и тримата мъже.
Те лежаха на пясъка неподвижни, но иначе — все същите.
Мистър Ххх ги ритна с крак. След това почука върху ракетата.
— Тя не изчезна! Те не изчезнаха! — И той отново стреля в безжизнените трупове. После отстъпи назад. Усмихнатата маска падна от лицето му.
Изражението върху лицето на психиатъра бавно се промени. Долната му челюст увисна. Пръстите му изпуснаха пистолета. Погледът му стана тъп, празен, пуст. Той издигна ръце и се завъртя в кръг. Спъна се в мъртвите тела, лиги изпълниха устата му.
— Халюцинации — трескаво промълви той. — Вкус. Зрителни образи. Мирис. Звук. Усет. — Той размаха ръце. Облещи очи. По устните му се показа пяна.
— Махайте се! — извика мистър Ххх към мъртвите тела. — Махай се! — изрева той към ракетата.
Погледна към треперещите си ръце.
— Заразил съм се — прошепна отчаяно той. — Премина и в мен! Телепатия. Хипноза. Сега съм луд, умопобъркан. Заразен съм от халюцинации във всичките им чувствени форми. — Той се спря, после започна да търси пистолета със схванатите си пръсти. — Остава само едно средство. Един-единствен начин да ги заставя да се махнат, да изчезнат.
Разнесе се изстрел. Мистър Ххх падна. Под слънцето лежаха четирите трупа. До тях остана и мистър Ххх.
Ракетата стоеше наклонена върху огрения от слънцето хълм и не изчезна.
Когато привечер марсианците от градчето намериха ракетата, те дълго се чудеха и маеха какво може да бъде това нещо. Никой не позна. Така че ракетата бе продадена на един вехтошар, който я откара и разби на парчета.
Цялата нощ валя дъжд. На другия ден времето беше ясно и топло.
Март 2000
Данъкоплатецът
Той искаше да отлети с ракетата на Марс. Рано сутринта отиде на космодрума и започна да крещи през телената ограда на хората в униформи, че иска да отиде на Марс. Каза им, че е данъкоплатец, че се нарича Причард и че има пълното право да отлети на Марс. Не беше ли роден тук, в Охайо? Не беше ли добър гражданин? Тогава защо той да не може да отлети на Марс? Размахвайки юмруци, той им каза, че иска да напусне Земята; всеки здравомислещ човек искал да се махне от Земята. След около три години на Земята щяла да избухне голяма атомна война и той не искал да бъде тук, когато това се случи. Той и хиляди други като него, които имали малко ум в главата си, биха отишли на Марс. Питайте ги тях самите! Да избягат от войните, от цензурите, от бюрокрацията и военните служби, от правителства, без чието разрешение не можели нищо да предприемат и които контролирали и изкуството, и науката! „Вие може да си останете на Земята, ако искате!“ Той обаче бил готов да даде дясната си ръка, сърцето, главата, само и само да отиде на Марс! Какво трябва да направи, къде да се подпише, какви връзки трябва да има, за да стигне на Марс.
В отговор те само му се изсмяха през телената ограда. Освен това той съвсем не искал да отива на Марс, казваха те. Не знае ли той, че Първата и Втората експедиция пропаднали, изчезнали безследно? И че участниците в нея вероятно са загинали?