Той млъкна, за да хвърли в огъня още книги. — Сега сме сами. Ние и още неколцина други, които ще кацнат тук след ден-два. Достатъчно, за да почнем отначало. Достатъчно, за да сложим кръст на всичко, което беше на Земята, и да тръгнем по нов път …
Огънят избухна изведнъж, сякаш искаше да подчертае неговите думи. И всички книги бяха изгорени освен една. Всичките закони и вярвания на Земята се превърнаха в купчина гореща пепел, която скоро щеше да бъде разнесена от вятъра.
Тимоти погледна последната хартия, която бащата хвърли в огъня. Картата на света … Тя се набръчка, нагъна се и — хоп! — отлетя във въздуха като горяща, черна пеперуда. Тимоти се обърна настрана.
— А сега ще ви покажа марсианците — каза бащата. — Хайде ставайте! И ти, Алис! Той я хвана за ръка.
Майкъл високо се разплака, бащата го взе и понесе на ръце; те минаха покрай развалините и се отправиха надолу към канала.
Каналът. Тук утре или в други ден ще пристигнат с лодка техните бъдещи жени — весели малки момиченца, с баща си и майка си.
Нощта се спусна наоколо; припламнаха звезди. Ала Тимоти не можа да намери Земята. Тя бе залязла. Това го накара да се позамисли …
Сред развалините изписка нощна птица. Бащата отново заговори:
— Ние с майка ви ще се опитаме да ви учим. Надявам се, че ще успеем … Ние преживяхме и научихме много неща. Ние запланувахме този излет преди много години, още преди вие да се родите. Дори и да нямаше война, ние навярно пак щяхме да дойдем на Марс, да живеем тук по своему, да си създадем свой начин на живот. Щеше да мине може би още един век, преди Марс да бъде отровен от земната цивилизация. Но сега, разбира се…
Те стигнаха при канала. Той беше дълъг, прав, прохладен и в неговата влажна повърхност се отразяваше нощта.
— Винаги съм искал да видя марсианци — каза Майкъл. — Къде са те, татко? Нали обеща …
— Ето ги — отвърна бащата. Той вдигна Майкъл на рамото си и посочи право надолу.
Марсианци! Тимоти се разтрепера.
Да, марсианците бяха там … В канала … отразени в неговите гладки води. Тимоти, Майкъл, Роберт и мама и татко…
Дълго и безмълвно от ромолящата вода нагоре към тях гледаха марсианците.