— И аз — набожно рече госпожа Тамар. — А иначе какво каза той, Мартичке? Какво говори на Мария? Какво учеше той?
— Не знам — каза Марта. — Питах Мария, но нали знаете каква е завеяна: „И аз не знам вече — каза ми тя, — честна дума, не бих могла да си спомня нито дума, но това беше така ужасно красиво, Марто, и аз съм така безкрайно щастлива.“
— Заслужава си — призна госпожа Тамар.
Марта шумно се изсекна и каза:
— Дайте, госпожа Грюнфелд, дайте да ви преповия пискуна.