— Тук, в Адех Сиким, имаме слонове. Известни са с моралните си устои.
— Дума не съм чувал за такова поведение у тях! — казва капитан Банистър предпазливо.
— О, да. Моралният укор може да се види в окото на слона Трябва да ги завъдите в Лондон. За образователни цели! — Старицата кима решително. — Също и германците… — допълва
— Ако имаха слонове, Европа нямаше да е в такъв хаос. Да. Ще пиша на Джордж да му го предложа. Или заради това сте тук? За слоновете? А?
— Не, госпожо. Кралят ми желае да обсъжда държавни дела.
— Дела! Ха! Морални устои, както аз казвам. Никога не съм чувала за такова разложение и наглост. Макар че един тип, който точно си спомням… — Шашавата Кейти продължава — имаше навика да носи цветя в косата си. Представяте ли си? Англичанин. Какви ли бяха… Лавандула? Мушкато? — Тя се мръщи.
— Слушате ли ме въобще, човече? Мушкато казах! Какво ще речете?
Джеймс Банистър се изправя плавно на крака, поглежда към домакина си и решително се отправя към другия край на масата, за да поздрави вдовицата. Казва й:
— Предавам ви поздрави от Негово Британско Величество.
— От прекрасния Джордж? Колко мило. Той беше добър човек, не като някои! — Шашавата Кейти маха гневно към сина си в другия край на масата.
— Простете, Ваше Величество, ако мога да попитам — дали цветето, за което си мислите, случайно не е жасмин[83]?
Шашавата Кейти се взира в госта през насълзени, подозрителни очи.
— Не.
— Казах „Да не би да е Жасмин“?
— Не ми повишавай глас, млади човече!
Капитан Банистър се взира в старицата.
— Не — отвръща Шашавата Кейти. — Нищо подобно. Струва ми се, че май бяха маргаритки. Да. Съвсем обикновени и скучни. Не ви харесвам. Вие сте хубав като него и от съвсем грешния вид. Кажете на Джордж да си подбира хората с по-голямо внимание. Кажете му го от мое име! — Тя се изправя на крака и удря шамар на капитана. — Марш от пътя ми! Марш! Марш. Нима трябва да ме нападат в собствения ми дом? Синът ми няма ли да ме защити? Убиец и слабак е лоша комбинация. Покоите ми са най-високо в двореца, за да ме държи надалеч от любимите ми, кара стражи и момичета да ми мият краката и ми води луда чужденка на гости, а и ония нейните разбиращи машини, и трябва да живея далеч, далеч от моите съкровища и хубавци, о, да! А сега и вие! Ти, страховити човече от Лондон, дето разправяш, че всичко се е променило. Много ясно, че се е променило! Нищо хубаво не трае дълго. Цялата красота се превръща в прах и на прах се обръщат всичките ни страсти. Виждаш ли? Ха! Махай ми се от пътя, момче! Такваз съм била още преди да се родиш!
Шашавата Кейти посяга към жакета на Джеймс Банистър и не улучва, старческата й длан вместо това се гмурва към слабините му. И за първи път широка, лукава усмивка озарява лицето й. Взира се в униформения младеж и си кима утвърдително.
— Бедни човече — казва ясно, стрелкайки с лудите си старчески очи Шем Шем Циен, — ще ви трябва нещо по-сериозно, за да се оправяте в живота!
Еди Банистър отмества дланта й с деликатен жест и съвсем лекичко изменя Джеймсовия си глас.
— Досега неизменно се е оказвало, че онова, което притежавам, е напълно достатъчно за изпълнението на задачите ми, Ваше Величество.
Тя отново се усмихва, предоволна:
— Без съмнение е така. А сега той ще ви предложи „забавление“, за да се убеди, че сте истински мъж…
Предупреждение значи. Интересно. И с едно финално „Късмет, момко!“ и почти недоловимо изшумоляване на хартия. Докато тупва с другата си ръка в метална купа с плодове и ги пръсва по масата, в най-добър шпионски агентски стил Шашавата Кейти пъха бележка във вътрешния джоб на британския емисар и без да откъсва очи от Опиумния хан, изсумтява:
— Не като някои!
Следва много подчертана, нервна тишина.
— Мили Боже — възкликва Джеймс Банистър пред Опиущ. ния хан, — мислех си, че ще ми откъсне проклетия чвор. На косъм се измъкнах, а?
Опиумният хан се взира в него, после изнамира отнякъде дипломатичен смях и кима одобрително.
— Вярно си е, капитан Банистър. Самата истина!
— При туй, чини ми се, вашето старо майче е било страхотна мацка едно време, а?
Шем Шем Циен плесва с ръце.
— Капитан Банистър, вие сте рядко бижу. Много подобрихте настроението ми… Почести за нашия гост! Накарайте лебедчетата ми да донесат лебеда!
Миг по-късно стаята се изпълва с жени с много малки одеяния, изработени от пера. Някъде сред многото гола плът се намира и вечеря на златен поднос.