Еди Банистър е стъпила с единия си крак в разклонението на дърво и с другия — в тясна примка на въже, провесено от перваза й. Все още е с мустаците на Джеймс Банистър и в допълнение — корава долна дреха, направена от материал, какъвто не е виждала преди и който — в извънредни случаи — би й предложил умерена защита от леки оръжия. Абел Джасмин е наблегнал на думите „умерена“ и „леки“. Така ще бъде по-трудно някой да я пореже с прав бръснач например. Няма да я защити от, да речем, арбалетна стрела или изстрел от оръжия, каквито носи охраната на Опиумния хан, която патрулира отдолу. Никак даже. Еди се опитва да се съсредоточи върху сегашната си задача, която е да се изкатери по стената на двореца на Шем Шем Циен над главите на тримата патрулиращи войници, за да посети майка му в покоите й, без да я хванат. На стражата й отнема безумно много време да обиколи, както й се струва, всъщност твърде маловажен участък в градината… Аха. Еди надушва тютюн.
Прекрасно. Сега пък са спрели да дръпнат по фас на около трийсет фута от скривалището на шпионката.
А на хартия планът изглеждаше толкова хубав!
За допълнително затруднение голяма и забележително грозна стоножка е подела разходка по ствола в посока на крака на Еди. Всъщност ловува. Отвратителното същество няма концепция за относителен мащаб — то очевидно възнамерява да завладее прасеца й с изненадваща атака, да го парализира с едно отровно ухапване и да пирува с наслада. В малкото му, разпиляно мозъче хищното насекомо е напълно скрито от крака на Еди Банистър.
За кратко плячката му се чуди какво ли би казала мисис Секуни за тази еднопосочна амбиция. Повдига въпроса дали марксисткият анализ на chilopoda икономиката ще разкрие предпролетариатско печалбарство или прото-социалистически комунализъм и дали придобитите прозрения биха били съотносими с човешкото общество. Да речем за момент, че стоножката успее да убие крака й (съществото още не е осъзнало, че плячката му е част от по-голямо животно, което търпеливо го чака да предприеме нападението си, за да го прикове безшумно с кукри[84] и да продължи изкачването, без да допусне ухапване); дали всъщност нападателят би го споделил с по-голяма група стоножки, с която по идея е свързан и без които не би могъл да изпълни развъдния си нагон, но и с които е в бясно съперничество в битка за сигурни територии, партньори и храна? Или ще обяви временна мини държава и ще се опита да патрулира по границата на крака, докато го консумира?
Стоножката — Еди я беше кръстила Ричард — е петнай-сет цели инча дълга и дебела като кървавица. Още по-противното е — и на цвят наподобява кървавицата (преди готвене). Пфуй! Жителите на Адех Сиким убиват тези гадини на място, понеже, още по-отвратително, те хапят. Еди много би желала да сплеска Ричард на палачинка, но не може да поеме риска трупчето да падне върху пазачите и да издаде присъствието й, понеже това Пойното пиле би нарекъл „туйтално козоблудство“ Поради това нейното пфуй е изречено наум и тя следи Ричард с предпазливо отвращение. Цънк цънк цънк цънк ЦЪНК ЦЪНКЦЪНКЦЪНК малкокопеленце!
Ричард е второто нещо, което крои планове за вътрешности на бедрото й тази вечер, първото беше почти гола сервитьор, ка с блюдо с печена котка. Опиумният хан харесва да смесва удоволствията — облечените в перушина мадами от личния му бордей изпадаха в рапсодии и пароксизми от радост, когато си свали горнището и разкри голите си до раменете ръце, отлично загорели. И самата Еди не остана невпечатлена — огнената круша бълбукаше в слабините й като еротичен двигател с вътрешно горене, а когато ханът започна да танцува танго с едно от момичетата — бавно, протяжно утвърждение на пълната сексуална забрава, я та ТА ТА ТА, тя та-та таааа ТА! — тя взе да се поти лекичко. Част от проблема идваше и от притеснението й, че може да пожелаят от нея да се разсъблече до сходно състояние; по това време Шем Шем Циен вече беше с напълно голи гърди (оттам, и притеснението й; собственият й гръден кош би бил причина за нетривиални коментари и обсъждания) и излъчваше мирис на разгонен лисугер. След това цялата ситуация доби далеч понастоятелна сближеност, понеже млада дама, която отказва да я опознаят под друго име освен На Вашите Услуги, седна в скута на Еди и настоя да храни Джеймс Банистър с късчета лебед и резенчета зеленчуци, накиснати щедро в ценни метали.
Помежду хапките На Вашите Услуги позволи на ръцете си да се залутат силно надолу (и благодаря на Бога, мисли си Еди, че хурията на Опиумния хан не се интересува от предварителни игри) и гали през униформените му панталони онова, което си въобразява, че е достатъчно героичният мъжествен орган на капитана. Всъщност, след като открива изумителните пропорции в хватката си, нападателката изпада в амок и започва да му се натиска с въртене и шаване, и разкрива окуражително свои части, които по идея не се показват по време на средните етапи на хранене.