Когато Джо не отговаря, Мърсър взима чашата си и тръгва да обикаля из стаята. Такъв му е навикът — когато мисли особено усърдно, държи да върви и да говори на глас, докато отпива от нещо, което трябва да е горещо, но вече е изстинало. От време на време се оплаква от питието, сякаш очаква някой да вземе мерки. След това се преборва с всякакви опити да му се вземе чашата и продължава нататък. Поне две от асистентките му са напускали, след като ги е хокал за кражби на чаши, когато са имали заповеди да му носят редовно нови.
Джо чака Мърсър да му обясни. Той не го прави. Просто крачи напред-назад, завива рязко и погледът му вече е втренчен някъде в пространството, а не върху повърхността на изстиващото му кафе.
— Трябва да отида да посетя Джойс — обажда се накрая Джо. — Редно е да научи от някой познат. Няма да й се обадят, понеже официално не е член на семейството.
Мърсър въздъхва:
— Ще поговоря с Джойс.
— Тя не те познава.
— При все това. Не, Джо — остро отсича адвокатът. — Казах, че няма заповеди за арест. Това не означава, че случващото се не вони отдалеч. Просто миризмата е по-трудно доловима.
— Каква миризма?
Мърсър въздъхва.
— Не мога да открия Тес.
Джо го зяпва.
— Какво?
— Съвсем просто е. Барманката, която по твое собствено признание си падала по теб, не може да бъде открита за коментари. Не мога да я намеря.
— Не виждам…
— Пратих човек до Уиститиел да проследи маршрута ти. Изглеждаше ми като добра идея. Никой не може да я намери, Джо. Изчезнала е.
— Какво имаш предвид под „изчезнала“? — иска да знае Джо, но Мърсър смята въпроса за твърде несериозен, че да заслужи отговор. Часовникарят клати глава: — Вероятно е драснала на пътешествие или нещо такова. На посещение при стар приятел.
— Почти сигурно. Кредитната и карта е използвана на гарата. Всичко изглежда съвсем нормално. Но пък също така очевидно е имало пожар в „Хайндс Рийч“. Старата селскостопанска сграда от времето на войната, ще ти е интересно да узнаеш, вече е превърната в пепел. Имението е опожарено напълно. Брат Тиодор Шолт, монах отшелник, е спасен от пожарникари и отведен до медицинско заведение за лечение след леко обгазяване с дим. Все още не може да се изясни кое точно е заведението. Има грешка в документацията. Не надушваш ли смрадта, Джо? Честно? Понеже на мен ми се струва доста гнила!
— Добре де, надушвам я.
Мърсър се колебае.
— Не трябва да забравяш, Джо, че и ти самият имаш достатъчно познати, на които можеш да се обадиш относно извънзаконовите аспекти на тази ситуация. Хора с уши, долепени до земята, които имат връзки на по-тъмни места…
— Не.
— Осъзнавам, че не ти харесва да си син на Матю и че в резултат на това може да възникнат уязвими места, но същевременно…
— Не. Няма да тръгна по този път. Аз съм си аз, нямам нищо общо с него. Не съм му сянка, нито останка. Не съм им проклетият кронпринц, че да върна старите славни дни. Аз…
Мърсър вдига ръце с дланите нагоре:
— Добре. Щом няма да упражниш правата си в своя полза, може ли поне да приема, че поне няма да работиш в своя вреда?
Джо свива рамене. Мърсър очевидно приема това за съгласие.
— Та, както казах, ако ми простиш повторението, ще поговоря с Джойс.
— И аз мога да го направя.
— Разбира се, че можеш. Само че мен никой не ме търси с оглед на арест и разпит.
— Е, никой не търси и мен.
— Напротив, търсят те.
— Но…
— Това е капан.
— Но…
— Джо, чуй ме. Моля те. Фактът, че няма документална следа, значи едно от следните две неща. Може теоретично да означава, че спокойно ще се прибереш у вас. Родни Титуисъл се е задъбочил в проблема и е осъзнал, че ти си винтче в нечия друга машина и не си много интересен. Всичко това може обаче и да означава, че според него ти си в самия център на мишената му и те е изтрил от официалните документи, така че да улесни следващия си официално неофициален, но неофициално официален ход.
— И ти смяташ, че е второто.
— Да ти е дал причина да смяташ, че е вероятно просто да се разкара? Смееш ли да твърдиш, честен кръст и всички други клетви, с оглед на случилото се снощи, че според теб е възможно тази заран всичко да е наред?
— …не — промърморва Джо Спорк след известно време.
— Тогава аз ще се обадя на Джойс — Мърсър спира за момент, сякаш да превърти разговора в главата си. — Кога си се въодушевил толкова?
— Не съм. И това въобще не ми е по вкуса. Искам да ме оставят на мира.