Къщата й в определен смисъл е много сходна с автомобила. Елегантна е и е леко овехтяла, изненадващо голяма и скрита в края на задънена уличка. Зад нея се издига железопътен надлез.
— Влаковете са малко шумни — отбелязва Поли, — което прави цената приемлива. Но съм свикнала с тях.
— Просто спиш, докато минават?
Тя се усмихва отново и този път усмивката започва от центъра на устата й и се разпространява като кръгове в езеро, минава през ъгълчетата на устните и през лицето й, докато и на двете й бузи не грейват трапчинки и в очите й не се появява определено лукав блясък.
— Нещо такова, да. Ако искаш да узнаеш, по-късно ще ти кажа.
По-късно, в смисъл когато се стъмни и дойде времето на тайните, а ние сме се опознали по-добре.
Поли отваря вратата и му махва да влезе.
Банята е хапещо студена и много синя. Напукани бебешкосини плочки покриват стените и синята дървена прозоречна рамка рони люспи боя. Дюшемето е от състарено дърво, изкривено от годините мокри стъпки и пръски вода; в някакъв момент е било покрито, сега отново е разголено. Джошуа Джоузеф лежи в очуканата синя керамична вана и се оставя да го омаят до транс бръмченето на самотната крушка и спиралите пара, които се вдигат от всеки крайник, на когото позволи да изплува от водата.
Унася се и — за разнообразие — не го сполитат призраци или съответни спомени, които да се борят за вниманието му. Капка извънредно вряла вода опарва крака му, а той почти не трепва. Пяната постепенно се разтваря в сребърна мрежа по повърхността на водата и той вижда ясно действието на тектоничните плочи, разиграно върху менискуса му. Махва с ръка на инч по повърхността и си представя как миниатюрни двуутробни, внезапно отделени от останалите, се развиват в разумни кенгура, а после — когато техните бясно въртящи се острови се присъединяват отново към света — се въвличат във война със зли еволюирали гущери от великата планина Коляно.
Джо въздъхва. Защо пък война? Защо да не се съберат на грандиозен празник по повод новооткритите роднини, нали са два разумни вида, които делят света Сапун?
— Ти си виновен за всичко — казва Джо на Матю Спорк, чието лице зърва за момент в пяната.
— Много умно — отвръща Поли от вратата. Стряска го, но майсторът успява да опази повечето вода в рамките на ваната. Тя се усмихва окуражително, после продължава. — Как се чувстващ?
— Добре. Страхотно всъщност. Просто… си говорех с баща ми. Правя го от време на време. Говоря си наум с мъртъвците.
О, прекрасно. Също така имам колекция от уши и ям кучета. О, и, между другото, дали би искала да излезем на вечеря някой път?
Поли обаче кима:
— Да. И аз го правя. Как мислиш, полезни ли са ти съветите на мъртъвците?
— Понякога.
— А понякога те са също толкова вбесяващи, както когато бяха живи.
— Божичко, да! — Джо се ухилва. Извънредно гол е, но дори това не стига да го притесни. Пяната ще свърши работата на смокиново листо, а и той е в напълно приемлива форма. Поли е възрастна жена. Щом няма против, то и той е доволен.
— Харесва ли ти ваната?
— Прекрасна е! — той отново завихря водата с ръка. Обединените нации на Сапуна се разбиват в планинския бряг за доброто на обитателите на света. Чудесно.
Дръзката рецепционистка влиза с лека крачка в банята. Джо съзерцава прекрасните й, изумителни пръсти да си проправят път по дъските и лениво пише името й — Поли — на дъното на ваната. Поли поли поли. Полиана. Полина. Поликваптива[85]. Аполония. Поли.
— Донесох ти хавлия, в случай че започнеш да гъбясваш… — И наистина я носи, грамадна хавлиена кърпа в достолепно кафяво. — Затоплена е.
Джо очаква, че Поли ще остави кърпата и ще излезе отново, но тя не го прави. Вместо това застава с гръб към него и разперва ръце така, че хавлията се разгъва зад нея като шлейф на супергерой. Джон Уейн е правил същия жест, Джо е почти сигурен, може би за Кетрин Хепбърн, за да й спести изчервяването. Той се измъква от ваната и с удоволствие забелязва, че от мястото си вижда отразено в огледалото деколтето на пенюара й и — също като онази работа със закопчаването на предпазната мрежа в колата — тази странна позиция превъзходно очертава ръцете и раменете на момичето и подсказва едно-друго за гърдите й. Той се навежда напред да вземе хавлията, като се пита какво ли вижда в огледалото Поли на свой ред. Когато тя се обръща обаче, очите й са стиснати и здраво затворени. Джо може да се пресегне и да я целуне. Тя е само на една ръка разстояние.