Выбрать главу

Не го прави. Поли отваря очи и известно време го съзерцава. Казва:

— Ела с мен!

Хваща го за ръката и го повежда не към спалнята за гости с разтегаемия диван, където той внимателно е сгънал дрехите си, а през една врата отзад и към собствената й стая.

Спалнята на Дръзката рецепционистка е същинска пещера. Част от къщата е вкопана в склона и задната стена е от естествен камък — не тухли, а по-груби и плътни плочи, изсечени, нарязани и вградени на мястото си. Килимът е дебел и виненочервен. Има телевизорче и отрупано с книги нощно шкафче, малък викториански железопътен часовник на едната стена и най-забележителната спалня, която Джо някога е виждал.

Леглото има желязна рамка и масивна дъска и очевидно е поставено на два метални винкела, забити дълбоко в каменната стена. Конзолно легло — сериозно инженерно постижение в спалнята. Майсторът, скрит дълбоко в Джо, се взира в леглото и поглъща жадно гледката. Великолепно.

Поли го сръчква остро в хълбока.

— Седни — казва му тя. — Искам да поговорим очи в очи и не желая да си кривя врата.

Той сяда на конзолното легло. Доста е високо. Поли побутва коленете му, така че да застане помежду им и да, на едно ниво са. Това явно я радва.

— Ти, Джо Спорк си от онзи сорт хора, които причиняват неприятности на момичетата. По очите ти личи. И знаеш ли какви неприятности?

— Не съм…

— Точно този тип неприятности. Добронамереност. Постоянно премисляне… — тя полага пръст на носа му. — Тихо. Сега внимавай!

Той кима: да, мадам.

— Сега ще ти обясня моя план. След това ти се разрешава да говориш, но само за да уточниш детайлите. Цялостната рамка не подлежи на преговори. Готов ли си? Добре… Предлагам да правя секс с теб. Смятам, че изживяването ще бъде чудесно. Ще се нуждаем от послушанието ти относно конкретния подбор на момента, за да го превърнем в незабравимо удоволствие. Ще ти обясня по-подробно в движение. В момента искам да чуя неизбежните ти възражения към общата секс част на плана.

— Аз… ти си много… не мислиш ли, че трябва да се опознаем по-добре?

— А, да. Този въпрос ми е познат. Кажи ми дали според теб ще ни бъде по-добре, ако чакаме, докато се опознаем, така че да се уверим един друг, че желанието ни наистина е да правим секс?

— Ъ… да?

— А ако не е така, тогава няма да се любим, а?

— Не.

— Но ако го искаме, ще го направим?

— Да.

— Смятам логиката ти за извънредно странна. Аз искам да правя секс с теб сега. Ти — и съм достатъчно уверена в това, а мога да… — Поли проследява очертанията на хавлията с пръсти. — Да, всъщност мога да кажа с известна увереност, резултат от конкретни доказателства, които сега са ми подръка — че ти желаеш да правиш секс с мен. Нали?

Трудно е да се отрече. Така да се каже.

— Да.

— Значи, ако следваме плана ми и утре открием, че не се харесваме един друг, все пак ще сме правили изключителен секс. От друга страна, по твоя начин ще сме отхвърлили възможността сега, когато го искаме, и ще се окаже, че няма да сме се любили нито в момента, нито после. Или, алтернативно, ще сме изтървали възможност за секс, когато сме могли да го направим, и ако после решим, че всъщност наистина искаме Да правим…

— Вярно е, но…

— Планът ти е много куц. Нещо повече, ти знаеш, че е твърде лош план, отчасти и защото много ме искаш и си наясно, че го виждам, а на второ място — понеже и аз те искам много и това също е очевидно, и на трето — понеже всъщност не вярваш, че не бива да правим секс точно сега, а просто ти се струва, че е редно да го вярваш, и макар че никой не ни диша във врата, не искаш да вървиш срещу общественото мнение. Е, на обществото му препоръчвам да си намери друго проклето забавление.

Поли решително целува Джо в устата. Той не се съпротивлява, така че тя повтаря експеримента и щастливо проскимтява, когато той я сграбчва и отвръща на целувката й, след това я притиска с ръка през гърба и почти я вдига във въздуха.

— Назад! — виква Поли веднага щом успява да се освободи. — Назад! Сега стигаме… ммм-мммм… спри! Стигаме до проблема с избора на момент, за който споменах. Ах! Ммм. О, Боже, ужасен си. И такива непослушни ръце! Ммм-мммм-мх! — Тя се кикоти сластно и гърлено. — Спри! Слушай. Мига определям аз. Та. Горе на леглото!

Халатът на Поли вече е в състояние на определено разтваряне, а хавлията на Джо е увита предимно около лявото му бедро. Той се намърдва на леглото в посоченото му положение, след това придърпва момичето плътно към себе си. Халатът си остава на място, така че, притиснал Поли в обятията си, Джо вече я усеща цялата. Тя шава сластно и за момент се надига.