— Ах! Ах-ах-ах! Прави както ти се казва! (Типичен мъж). Ето. Сега… О, така ли ще играем, а? Много добре, мистър Спорк! И аз мога да се бия мръсно…
Твърде късно е да я приклещи или да предскаже намеренията й. Главата й изчезва под хавлията. Джо се пресяга към Поли и тя го отблъсва с лява ръка. Спри. Сега съм заета.
И наистина е.
Трийсет минути по-късно, в 12:14, влакът с химически отпадъци от „Чичестър Пейнтс“ минава покрай дома на Поли с Петдесет и една мили в час. Вибрациите от влака разтърсват Насипа и влизат в конзолите, на които се крепи леглото.
Поли, легнала по гръб, сграбчва с все сили Джо и му нарежда:
— Сега!
Инструкцията идва в точния момент и двамата наистина преживяват незабравим миг, пометени от енергията на стотици тонове вредни течни товари, преминаващи през тях и раздрусващи ги, както са един в друг.
Започнало се е съвсем случайно, както Поли обяснява след малко, когато вече е способна да говори отново. Леглото й с желязна рамка стъпвало на голи дървени дъски и влакът в пет и петдесет и една, който всъщност е онзи в три и единай-сет от завода „Фицгибън Кемикъл и Оргеникс“ в Клайст Мартингтън, пратил силни, приятни вибрации през цялата къща. Вътрешният еротичен часовник на Поли започнал да си навива будилника за пет петдесет и една сутринта и тя се пробуждала недоспала и в екстаз — всеки ден в пет и петдесет и три. (Влаковете с химически отпадъци са по-редовни от пътническите. Няколко души да пристигнат с половин час закъснение на работа не е проблем, но правителства и служители по безопасността се изправят на нокти, ако кораб със смъртоносни отрови изчезне от картата за двайсет минути.)
В края на първата година Поли била уредила да си остава колкото може по-често вкъщи през уикендите за всички четири влака. Сдоби се с дългосрочно разписание, така че да присъства в онези специални дни, когато вървят осем влака, в които случаи се въргаляла изтощена в леглото си с желязна рамка и между изкормящите оргазми похапвала пица. От време на време си хваща приятел и прави истински химическо отпадъчен секс, което е дори по-хубаво. Но както става с всички пристрастявания, приискало й се повече. Вибрациите през матрака били силни, но не и енергични. Тя гледала със завист чиниите на бюфета в кухнята, които дрънчали и пищели в порцеланово щастие. Та…
Поли премести леглото си в мазето. Подът там предава вибрациите по-силно. Махна килима. Купи по-корав матрак. В крайна сметка заби здрави железни пръти в земния насип зад къщата и завари рамката на леглото право върху тях, за да премахне посредника. Постави пружини вместо крака на леглото, за да намали разрушителната интерференция от натоварената улица от другата страна на къщата. И накрая заби още пръти в насипа и окачи леглото на три фута над земята, придържано само от металните винкели, така че да лежи блажено в прегръдката на тресящите се релси. Не е глупава и знае, че това е необичайно поведение, но просто не я е грижа. С отминаването на времето научава все повече за мрежата, за влаковете, за двигателите и за хората, които ги карат. Постепенно и тайно дръзката рецепционистка е станала булка на железния път.
Отново — заръчва тя и наистина двайсет и пет минути по-късно пътническият експрес минава покрай тях и Джо направо ръмжи като животно, нещо, което абсолютно никога преди не е правил.
— Ммм… — Дръзката рецепционистка шепне в шията му и размърдва рамене, след това го поглежда през разпилените кичури на косата си. Този ъгъл променя лицето й или може би просто го очертава по-ясно, понеже Джо преживява странно преливане — внезапно, мощно deja vu. Виждал съм те и преди. Но къде? Тя не е враг и не е дилър на антики, нито е полицайка, в това поне е сигурен. Споменът е по-приятен… и много, много по-стар… ох.
— О, мътните го взели! — възкликва той. — Не Полиана. Поли, като Моли. Моли като Мери. Мери като Мари Анжелика…
— Видя ли? — Мънка щастливо Поли Крадъл. — Планът ми беше много по-добър от твоя. Представи си колко проблеми щяxa да възникнат, ако беше разбрал всичко това, преди да влезем в леглото.
— Брат ти ще ме убие.
— Всъщност няма.
— Но…
— Няма. Ще бъде много доволен. Иначе ще му дам да се разбере! — Тя целува Джо сочно и заспива, просто ей тъй, на рамото му.
Мърсър Крадъл не е точно сираче, а по-скоро поверениче С други думи, родителите му са сключили договор за отглежда, нето му и са поели задължение към лондонския клон на „Нобълуайт“, същата фирма, която се занимаваше с по-пипкавите дела на Матю Спорк и правеше същински чудеса, за да го държи извън затвора — начинание, в което в крайна сметка не постигнаха успех.