Родителите на Мърсър са избрали подобен неконвенционален подход към образованието и отглеждането, за да не стане обществен скандал замесването им в създаването на дете — връзката им беше едновременно тайна и главозамайващо неприлична по много причини. Поради това Мърсър получаваше цялата грижа и фискална сигурност, които може да си пожелае едно момче, като изключим каквато и да е информация за биологичните си предци. Личната си привързаност той вложи в старшите партньори и поредица гувернантки, учители, прислуга и шофьори. В деня на пълнолетието му мистър Нобълуайт — твърде колебливо и не без съжаление — заведе повереника си в „Кларидж“. След превъзходен телешки пай и докато сервитьорът се трудеше над crepes[86] „Сюзет“, Джона Нобълуайт положи на масата тънък бял плик, в който, както каза, се намираше чек за значителна сума пари и истинската и вярна история на родителите на Мърсър, вътре бяха изброени и множество добри и разумни причини за нежеланието на създателите му да го признаят.
Мистър Нобълуайт беше срамежлив човек. Беше бузест, с щръкнал нос и тайно вярваше, че според секретарките му прекомерно се поти. Гордееше се с професионалния си подход и не пестеше усилия в работата си. Проучванията му бяха подробни, така че никога, ама никога да не бъде хванат в крачка или грешка за каквото и да било. И все пак, когато Мърсър Крадъл беше съвсем малък, неведнъж се беше случвало Джона да го носи на конче през канцеларията. После бе нарушил доживотното си въздържание и бе завел Мърсър на футболен мач, където една жена от Тисайд му сипа кетчуп в скута и го нарече дърт грозник и нафукано конте. Джона Нобълуайт беше грозен, а не беше й млад, но в никой случай не беше нафукан. Този тип хора се познават от пръв поглед. Те са затворено общество. Фамилията Нобълуайт, както всяко същинско конте би могло да обясни на дамата, беше английски превод на „Еделвайс“. Измислица, изсмукана от пръстите в Дувър, и всеки, който трябва да се снабди с ново име, когато тръгне на път, не е нафукан. Но, вместо да сподели нещо по този повод или дори да се възпротиви на дамата от Тисайд, че не й е сторил зло и е тук на мача само за да направи по-малко ужасен уикенда покрай рождения ден на едно нежелано дете, Джона скри случката от Мърсър и ликуваше (макар и без разбиране или радост), и с такава точност възпроизвеждаше виковете на мъжете около себе си и тактическите теории, които бе наизустил по повод мача, че Мърсър Крадъл сметна настойника си за най-вещия във футбола човек в Лондон и се къпеше в славата му.
В ресторанта вече порасналият Мърсър погледна Джона Нобълуайт и му благодари много. Взе плика и като внимаваше да не погледне към текста на посланието вътре, извади чека. Погледна сумата — наистина щедра, помисли върху студените, празни страници на тетрадката за упражнения, в която едно от училищата му бе поискало той да нарисува семейното си Дърво, и стигна до определено решение. Върна чека на мястото Му, изчака запалването на креп сюзета и пъхна решително плика в пламъците. Щом прихвана, Мърсър го дръпна настрани и го държа спокойно, докато чинията му не се напълни с горещи палачинки, а носът му — с плътната миризма на портокали и бренди. След това пусна писмото и тайните му в празния меден тиган и помоли сервитьорът да го отнесе.
Част от причините за тази froideur[87] беше, че Мърсър Крадъл не беше изоставен самичък. Когато двамата със сина на Матю Спорк търчаха като изоглавени из Нощния пазар, Дразнеха грамадните кучета пазачи и хвърляха камъчета в река Темза, неизменно упорито ги следваше дългуресто момиченце с кестеняви коси, на име Мари Анжелика, чийто акт за раждане носеше същото фалшиво име като това на брат й.
Дръзката рецепционистка беше любимата сестра Мърсър, днес силно променена от онзи път, когато за последно Джо я беше виждал на единадесетгодишна възраст, но — той не се съмнява в това — все още е перлата в очите на брат си. И то в очи, склонни да гледат с предубеден гняв на поредици събития от рода на току-що случилата се. Джо смее само да се надява че гневният изблик, който несъмнено ще последва опетняването на невинността на семейство Крадъл, няма да повлияе на Услугата — древния договор за помощ, който обвързва фирмата на Джона Нобълуайт — и доведеният му син — с Дома на Спорк поколения наред и за вечни времена, амин.