Мат Спорк беше влюбен и слънцето му грееше ярко. Това се случи в зората на добрите времена, когато, при все напереността си, той още стъпваше предпазливо около закона и още чувстваше нуждата да впечатява момичетата, вместо просто да ги превзема, и ето ти я Хариет Гей, най-добрата певица в Лондон, с дълбоки кафяви очи и силни бицепси, направени сякаш за да сграбчи някой младеж за врата и да го придърпа към устните си.
Матю си взе маса в „Леонардо“, понеже беше скъпо заведение и го познаваха, и щяха да му слугуват и да го глезят, да го уверят, че масата му е най-добрата в ресторанта, понеже седи срещу тази прекрасна хубавица, а и наистина щяха да му дадат най-добрата маса. Освен това „Леонардо“ беше модерен и в светлината на прожекторите. Ако си наясно с отвратителната храна и съмнителните изби в Лондон, тогава знаеш, че има едно-единствено място, където наистина умеят да готвят камбала или резен трюфел, а и поднасят агнешкото, без да е варено до пълен разпад, и това е „Леонардо“. Ресторантът беше пишен и луксозен, с континентално излъчване и нашепваше за Монте Карло и Рим, за шампанско и казина, и елегантни костюми. В кухнята на Лео (и всъщност „Лео“ не съществуваше, той беше въплътената мечта за най-добрата кухня на света, тлъста халюцинация, чиято бяла шапка между ’62 и ’79 си бяха слагали седем безработни актьори от Шекспировия театър) се използваше чесън — и то в изобилие, — смесен с подправки, за които в останалата част от Англия не бяха и чували, а и не биха си и помислии да сложат в ястия за християни.
Намираха се на пет минути от „Леонардо“, когато Матю натисна рязко спирачката и даде колата на заден, за да надникне в една задна уличка, като изруга с такива думи, че не ги беше чувала дори Хариет, а тя прекарваше доста време с музиканти от далечни краища на света.
— Постой тук за малко — каза Матю на бъдещата си жена. — Просто трябва да си оправя вратовръзката.
След това слезе от колата и се отдалечи в нощта.
Джона Нобълуайт — в този момент Матю мислеше за него само като за „дебеличкия тип“ — стоеше с гръб, опрян в една стена, и с къса дъска в ръце. Изглеждаше като завряно в ъгъла морско свинче. Срещу него имаше изправени трима души с бръснати глави. Единият имаше татуирана отзад на врата свастика, което Матю сметна за добър знак, понеже му даде удобен прицел за дебелата му сопа. Черноризецът падна на едно коляно — впечатляващо изпълнение, понеже повечето хора след такъв удар рухваха в безсъзнание. Матю прецени, че предимството все още е на негова страна, така че го фрасна отново, с повече страст. Оставащите двама го зяпаха и Джона Нобълуайт се възползва от възможността с дървено излумкване да запознае с дъската си по-близкия от тях.
Третият се оказа бързак. Втурна се напред и фрасна Джона два пъти с лакът, един по-високо, втори по-ниско. Дебелакът падна.
Матю се вгледа в третия нападател. Взираше се в тежките му грозни ботуши и обкованото с нитове дънково яке. Прецени тясното му лице и почти невидимите вежди.
Грозникът насреща му не си заслужваваше отделеното време.
На всичкото отгоре бръкна в джоба си и извади оттам нож. Матю погледна към острието. И то не събуди интереса му; Мъжът зае бойна стойка и размаха оръжието. Матю си остана на място, с изпънати колене и обувки за танци, здраво стъпили в мръсотията в уличката. Заяви:
— Шматко, в този момент помежду ни има малко, незначително неразбирателство. Приятелите ти скоро ще се освестят и ще можете заедно да идете в пъба, макар че ще трябва да си потърсите такъв, който да не е във владенията ми. Но ако ми посегнеш с тази касапска чекийка, ще ти взема мярката…
Не описа подробно последиците от това премерване. Изчакваше, отпуснал ръце край хълбоците си. По някое време съвсем леко извръщане позволи на противника да види светлата му копринена риза и револвера с късо дуло в кобура на бедрото му.
Двайсет минути по-късно Джона Нобълуайт се присъедини към Хариет и Матю за вечеря, където се оказа, че колекционира американски бейзболни картички и е фен на Джоан Грийнууд. Хариет го обяви за най-сладкия човек на света, вкопчила се беше в ръката на Матю и очевидно не възнамеряваше изобщо да го пуска. Той беше герой и боец и бе защитил добрия от лошите. Седмица по-късно Матю й предложи и Джона беше първият, на когото съобщиха. Когато се роди Джошуа Джоузеф, Джона го обяви за некоронован принц на британския народ и скоро след това, когато се оказа по съвпадение натоварен с грижите за новородени момченце и момиченце, предположи, че Наследникът на Дома на Спорк би могъл да извлече полза от компанията на двамата му повереници. Тримата израснаха заедно, макар че Мари Анжелика бе малко по-дистанцирана от двете момчета, а и животът я изпрати в чуждестранно училище точно когато започна преобразяването си от патенце в лебед.