Сега обаче, както изглежда, Джошуа Джоузеф Спорк току-що бе правил потен, атлетичен, разтърсващ химично-отпадъчно-влаков секс със сестрата на Мърсър.
Благословената дрямка бяга от очите му. Джо Спорк лежи, загледан в тавана на Поли Крадъл, после се обръща към нея. Насън лицето й е прелестно, с бегъл намек за лукава усмивка на голямата уста. Тя се размърва и Джо изпитва неустоима нужда да зарови нос в шията й, да я пробуди с устни. Задоволява се да вдъхва аромата й и затваря очи за момент.
Събужда се след малко и открива, че тя се е претърколила На една страна. Разкрила се е благородната като на чело извивка на гърба й. Той я завива нежно и Поли простенва тихичко и щастливо. Доволен, но вече извънредно буден, Джо се измъква от леглото и тръгва да обикаля из къщата. На лавиците с книги: щедра доза криминални романи, пълен набор П. Г. Удхаус и изискани представители на еротиката, забележителни с обхвата и динамиката си.
Джо слага чайника — намислил е да й поднесе чай — и отсъстващо поглежда към телефона „Нокия“, който, макар и с недоволство, му се налага да носи по работа. В сивото ъгълче на екрана примигва снимка на пликче — гласова поща. Той сръчква бутона за прослушване с палец и се мръщи, после го натиска отново. Телефонът сякаш е направен — всъщност всичките са такива — за елф или за пикси. За Поли Крадъл например. Джо се чувства като трол. Голям и лош трол в пещера. Откраднал е Девица и й е натрапил похотта си. Гррр. Аргх. Скоро ще дойдат селяните с вили и всичко ще се върне по местата си.
Джо си мисли за странните си гости от работилницата и за Другите, които го причакват. Сенки. Инквизитори.
Ръскинити.
Прослушва съобщението.
— Джоузеф? Джоузеф, Ейри е, от магазина на ъгъла. Ограбват те! Или си закъснял с наема. Дошли са някакви типове с камион. Товарят всичко наред. Да не се местиш? Не си ми казал. Не знам дали да се обадя на полицията. Какво да правя? Дъщеря ми е уплашена. Казва, че в каросерията на камиона видяла вещица в черно, човек-паяк, целият покрит с някакъв плащ. Много неприятна ситуация, мисля, че трябва да дойдещ Или ми се обади, Джоузеф, моля те.
— О, Боже! — възкликва Поли Крадъл след няколко секунда
— Надявах се да избегнем тази част.
Джоузеф Джошуа Спорк, спипан на местопрестъплението — или по-скоро на местообличането, понеже е напълно облечен в три посред нощ и се кани да излезе през вратата на дома й, — се изчервява от темето до брадичката.
— Целият смисъл на този разговор, който водихме, беше да те увери, че това…
Поли го поглежда по-внимателно. Косата й пада пред лицето, но той вижда изписаната поне на откритата му част искрена тревога. Макар да я връхлита раздразнение, като го е открила да се измъква по терлици, то не успява да се вкорени, да намери процеп в сърцето й. Сърце, вече препълнено докрай с нещо дори по-лошо — объркването, което идва от умуване върху неща твърде странни и твърде нови. В този миг Поли Крадъл се мъчи да разбере света, който си е мислила, че познава. В сравнение Джо Спорк е като отворена книга. Миг по-късно тя щраква с пръсти и се втренчва ядно в него с думите:
— О, дявол го взел! Аз съм идиотка! Ти не се измъкваше заради мен! Бягаш от грижите на Мърсър! Каниш се да сториш точно онова, което ти е наредил да не правиш…
И за изумление на Джо на лицето й се изписва облекчение. След това се мръщи отново.
На майстор Спорк изобщо не му е хрумнало, че изчезването му може да бъде приписано на морален уплах след секса. Само пет удара на сърцето по-рано — а сърцето му бие много бързо! — при вида на долната устна на Поли Крадъл, прехапана между нейните (прелестни) зъбки, той внезапно се усети каква болка щеше да й причини неоповестеното му заминаване и по петите на това прозрение дойде нуждата да се върне и да й обясни; и нуждата все още бушува в него, когато момичето отрязва като с нож тази част от разговора им — Джо е почти сигурен, че е щяло да бъде караница, — като на мига разгадава истинската му цел.
— Ти си карък — казва Поли. — Хапльо си. Освен това си и глупак, идиот, тиквеник, мизерник, ревльо и мухльо! — поема си дъх. — Мухльо си! За теб се грижи един от най-добрите адвокати в Лондон и ти смяташ да му обърнеш гръб. Имаш сигурно убежище, но искаш да се изложиш на опасност. И възнамеряваш не само да сториш това, ами и да ме зарежеш? — Тя го удря по рамото, съвсем не по дамски. — Ти… — Не успява да намери подходяща дума. — …глупак такъв!