— Ахой, Джо! — виква той. — Накъде плаваш?
Във въображението му къщата — лодка е сериозно корабоч плавателно средство, което не е закотвено завинаги на калния бряг на Темза.
— Здрасти, Гриф! Това е Поли. Поли, това е Гриф.
— Здрасти, Поли! Качвайте се на борда. Днес вълнението не е силно.
Поли Крадъл поглежда към Джо и той кима.
— Да, капитане! — казва тя игриво, но Гриф Уотсън я поправя любезно. На заповед на капитана, обяснява той, единственият приет отговор е „прието“.
Джо Спорк си е свалил маскировъчната шапка, но все още носи твърде неподобаваща завивка на цветя. Ако Гриф Уотсън забелязва нещо странно в това, не го казва. Преди да се почувстват твърде удобно обаче или да започнат да обсъждат германското крайбрежие, Джо вдига ръка.
— Гриф, нуждая се от услуга. Но трябва хубаво да си помислиш, а не просто да се съгласяваш.
— Да.
— Не е толкова лесно.
— За мен е. Ти си от добрите.
— Трябва да взема лодката ти назаем и да ида до речния склад. Сещаш ли се?
Гриф едно време държеше там древен клавесин, намерен на парчета и сглобен в работилницата на Джо — подарък за съпругата му. Дори в момента се намира на корабчето. В летните нощи човек дори може да чуе как свири Аби — колебливо, неритмично дрънчене, което отеква по водата. Клавесинът се нуждае от настройване, но дори да не беше така, на госпожа Уотсън слон й е стъпил на ухото.
— Разбира се, че помня. Да идем ли веднага?
— Това е лесната част. Трудната е, че е възможно да съм позагазил. Не съм сторил нищо лошо, но се забърках в една каша и може заради това да те плеснат през пръстите.
— Лодката ще ти помогне ли да избегнеш неприятностите?
— Възможно е.
— Та, искаш ли да тръгнем веднага?
— Няма ли да попиташ и Аби?
— Тя ще се интересува защо не съм го свършил вече. Ти си добър съсед, Джо. Свестен човек. Един ден мъглата пред очите ми ще се вдигне. Наоколо няма много такива. Или където и да е по света, ако става на въпрос… — Гриф поглежда към Поли. — Той е ужасно упорит, като стане дума за приемането на помощ, нали?
— Смята, че всичко, което се случва навред по Земята, все по някакъв начин е по негова вина — отговаря тя. — Брат ми казва, че това е вид егоизъм наопаки.
— В какви неприятности се е забъркал?
— Не съм сигурна.
— Правителствени?
— Да, така мисля.
Гриф се изплюва прецизно във водата. Жестът не му подхожда и това го прави още по-многозначителен. Той не е плюещ човек. Възпитан е, но чувствата му наистина са силни.
— Знаем ли с кого си имаме работа? — пита Гриф, човекът с енциклопедичните познания за теориите на конспирацията. — Може да извлече информация за всичко, от черни хеликоптери и търговия на оръжия до наркокартели и „Маджестик 12“[89] фримасоните, както и странна организация, наречена „Арк Маринърс“.
Джо поглежда Поли. Тя казва:
— Титуисъл.
Гриф изръмжава:
— Копеле.
— Чувал ли си го?
— Мчи естествено. Той е в Съвета по наследството. Той е проклетият Съвет но наследството, доколкото знам.
— А какво е това по-точно?
— Разчиства правителствените каши, нали така? Всичките висящи конци завързва. Всички тайни, които са пазили толкова време, че вече никой не знае какво означават. Когато едната ръка не трябва да е наясно какво прави другата, онази, дето прави незнайното нещо, е Съветът по наследството. Създаден е по времето на Хенри Осми, да му убива копелетата. Незаконните деца, не копелета като Титуисъл. Пази си гърба, Джо!
— Ако предпочиташ да не се забъркваш…
— Я се разкарай. Вече сме във война, друже. Братя по оръжие. Просто не го знаем още… — И с това притеснително заключение Гриф се навежда към вътрешността на корабчето. — Джен! Ела да погледаш брат си. Аз ще се занимая с китоловеца.
Поли се споглежда с Джо.
— Правилното име на лодката на Гриф — обяснява Джо Спорк, понеже не иска да повдига въпроса дали Съветът по наследството е измислица от шашавите сайтове, или е сериозен проблем. — Технически тя е китоловна лодка. Това са много важни разлики.
— Наистина ли?
— Ако си на мястото на Гриф — да.
Гриф връчва нрощъпалника на каишка на мръсничко, русоляво момиче с пурпурен анцуг и увита в косата цветна панделка. В другата си ръка малката държи пукната порцеланова кукла на дървена стойка.
— Как е Роуина? — пита я Джо и сочи куклата. Джен се усмихва и пипва основата. Разнася се приятен музикален звук и плоскостта се завърта. Ако оставите куклата на едно място, тя би се въртяла в бавен кръг под съпровода на музика. Една от множеството дребни джунджурии, които Джо е давал на семейство Уотсън в по-спокойните дни.
89
Свръхсекретна група от 12 държавни служители, сформирана в САЩ през 1947 година с цел да се занимава с всичко, свързано с извънземните и НЛО. — Б. пр.