Което не е никак успокоително.
Той вдига ръскинита във въздуха и го блъска в стената, като използва врага си вместо възглавница. Няма реакция. Няма дори изпъшкване. Джо повтаря и усеща, че хватката на лявата ръка омеква леко. Вдига врага и пак се засилва. И отново. Борят се усукват се един около друг. Джо влиза в нелсън, пъхнал ръка под брадичката на противника си, за да не го ухапе, забива рамо в подмишницата на врага, за да извади тази му ръка от боя. През цялото време главата посяга към него — непрестанно, треперливо, змиеподобно движение, което е някак си извънредно неправилно и много страховито. Джо крещи някакви безсмислени думи, които ще рекат „махай се“, и блъска здраво врага си. Идва му като взрив от петите през бедрата и в ръцете — цялата му тежест и мускулна мощ се съсредоточават в гърдите на врага.
Ръскинитът полита назад срещу старите, обковани с метал полици, и увисва там, като се гърчи спазматичпо и хрипти, все едно е нанизан на нещо. Джо го заобикаля и наднича отзад.
Една от подпорите се е откъснала от стената и рафта. Отрязаният, заострен метален връх се е забил в рамото на противника на Джо и той виси там, прикован като пеперуда. От устата му се разнася тихо, стържещо съскане. След миг започва да се гърчи напред, за да се смъкне по кола.
Джо Спорк се обръща и хуква към вратата, която хлопва зад гърба си. Поли Крадъл тъкмо е докарала китоловната лодка на пристана.
— Мамка му, да се махаме оттук! — вика той и после, доста притеснен, добавя по-присъщо за него „моля“, но Поли вече е обърнала китоловната лодка в тясна дъга и е завъртяла ръчката, и малката лодка буквално се изправя на опашка.
— Добре ли си? — провиква се в отговор.
— Да — и после, след по-трезв размисъл, понеже му се струва, че току-що е нанизал някого на рафт, Джо добавя: — Не. Нараних човек. Не знам какво означава това.
— Означава, че той не е наранил теб — отвръща Поли решително и се пресяга да го сръчка, за да се убеди, че още е там.
Оставят лодката на Гриф Уотсън и му казват да заведе семейството си във Франция на дълга почивка. Когато Гриф отваря уста да обясни, че не може, Поли Крадъл го уверява, че в сМетката му ще се появят пари, които да покрият разноските. Просто за да играят на сигурно, тя казва, че знае един хотел, където ще ги глезят до скъсване. За него и Аби ще има и работа, когато се върнат — стига да я желаят, разбира се. Могат да се намерят работни места, за децата — да се отворят стипендии за обучение. Всичко ще бъде уредено така, че никоя от тези благословии да не поставя семейството в оковите на системата. От този момент чадърът на Крадъл се е разтворил над главите им.
Джо Спорк я гледа как върви по тесния ръб между благотворителността и подкупа, без да разроши перушината на Гриф. Не казва нищо, възхищава се на уменията й и се бои, че ако стъпи с големия си, тромав крак в разговора, ще съсипе свършеното от нея. След това се връщат в колата и потеглят, надалеч от склада и в дивите простори на Хакни, по шосе, което минава редом със странно провинциална сцена с крави и пурпурен залез.
— Не бих могъл да сторя всичко това — казва Джо на Поли, загледан в кравите, — не бих могъл да намеря думите.
Но когато тя му заявява, че едно приключение им стига, Джо се запъва и я убеждава — след това тя не е в състояние да каже как точно — да спрат на още едно място, преди да се приберат у дома.
IX
Жени с тежест;
Съкровището на Мансура;
Хабакук
Лепнала фалшив мустак, който има вкус на тигрово месо и еротична танцьорка, на шест етажа над земята Еди Банистър седи на перваза на престарялата майка на прословут принц убиец и заделя няколко секунди да поумува върху необичайния ход на живота си. Осъзнава, че си няма представа какво очаква, но каквито и предположения да е имала, то случващото се е съвсем различно. Спалнята на Шашавата Кейти е облицована с много изискани тапети на розови и зелени вертикални раета. Има корниз за снимки и много масички с покривчици. Порцеланова крава се е възправила на плочата на камината, поставката й твърди, че е дар от Солсбъри, а червена кадифена масичка за карти е покрита с листове хартия, всичките затиснати с метален модел на уестминстърската часовникова кула.
При все това тази дама няма нищо общо с Шашавата Кейти, която Еди срещна на вечеря, и дори с авторката на писмото, което я доведе тук — нафуканата скочубра я няма, набръчканата стара чанта и бивша звезда на обществения живот също отсъства. Тук е вдовстващата хатун Далан, облечена в проста бяла роба и халат, и остарелите й ръце потреперват лекичко в скута й. На левия й палец има черно петно — сама си е палила лампите? — и е така задъхана, все едно е тичала цял маратон. Не е изненадващо, като се има предвид контекстът. За нея това е момент. Лекичко, да не би старицата да се стресне и тази мисия да приключи безславно.