— Синът ми уби съпруга ми и брат си, капитан Банистър.
— Да — казва Еди. — Знам.
Понеже какво друго, по дяволите, да отговори човек на подобно твърдение? Тя остава на перваза с разперени върху каменните плочи ръце и крака, висящи като на дете.
— Изгори внука ми в желязна кутия.
— Да.
— И все пак ми е син — додава вдовстващата хатун. — Какво мога да сторя? Все пак ми е син. Не би трябвало да го обичам оттук насетне. Мразя го. Но той ми е син. Така че го мразя, но когато най-много го ненавиждам, го виждам като съвсем малък и си спомням как ме гледаше, и се чудя къде точно съм се провалила толкова ужасно, та се е превърнал в подобен човек. Този съвършен, отвратителен мъж. Този Опиумен хан на Адех Сиким, когото целият свят познава като чудовище. Това ме прави майка на чудовища. Grendels modor[90]. Проклета вещица… Но дали съм също и aglcec-wif[91]? Това е въпросът… — и забелязала неразбиращия поглед на Еди, додава: — Чела ли си „Беоулф“?
— Директорката на училището ми го наричаше творение на варварска безпросветност, докосната от зората на Христа.
— Тогава подозирам, че си схванала само по-важните моменти. Да имаш aglceca означава да притежаваш величие, за добро или зло. Синът ми го притежава. Изби семейството си. Направо се давех в делата му. Избрах да плавам, да се нося по вълната му. Не знаех какво друго да сторя. Майката на чудовището. А след това се започна… това. Този нов модел, този план — нещо, което да сложи край на войната. Французойката без съмнение има aglceca. Навярно е божествен ковач. Или жена Прометей, крадец на огън. Също така си няма представа какво ще направи синът ми с онова, което твори в ковачницата си. Или може би има. Може и тя да крои планове. Дарът на боговете винаги опасен. Героичният меч може да се окаже острието, което да го прониже… Ако е така, не искам да го знам. Не мисля, че тя гледа на света по този начин. Мащабът… е прекалено малък за нея. Но в мен се обади глас и каза: Не. Стига вече. Дотук и нито крачка нататък. Няма да допусна синът ми да прекрои света по свой образ и подобие. Ужас, война и егоизъм… не. — Шашавата Кейти се отпуска. Маха с ръце пред лицето си, за да прогони мухи и спомени. Еди подозира, че тя съзира малкия Шем Щем Циен, търсещ изгубена топка или любимо животинче: Мамо, може ли да ми помогнеш? Не, миличък. Не сега. Вече не.
— Ето затова го предадох на краля ти. Но им казах, че съм готова да се срещна само с жена. Решиха, че го правя от приличие. Ха! Какво ми пука за приличието? Да не си въобразяват, че ме е грижа? Кроя планове срещу сина си. Разбира се, че не е важно кой влиза в стаята ми. Пратете първите пет батальона на британската армия в Индия! Пратете ги до един, голи както майка ги е родила. Няма да се уплаша ни най-малко. Но знам, че ако пратеникът е жена, тя несъмнено ще бъде рядко съкровище. За да свърши работата, да бъде приета, да й се довери подобно нещо. Тогава важните глави ще трябва внимателно да помислят. Да пратят най-добрата… — вдовицата поклаща глава и Еди подушва шипка и масло. Малките тъмни очета на сбръчканото, безизразно лице я премерват, изпитват я. Тя иска нещо.
— Имам избор. Мога до смъртта си да си плавам на вълната на мъжката съдба или да си изкова собствена. Мога да реша да бъда велика по свой собствен начин. Мога да приема, че и аз имам aglceca в мен. Затова те повиках.
Еди поема подадената й реплика.
— За какво?
— Онези войници долу — те твоите заповеди ли изпълняваат?
— Да.
— Aglcec-wif. Жена с тежест. Дяволска вещица или богиня. — Виждаш ли?
— He. He съвсем…
— Ако се наложи да сторя това — ако предам единствения си останал син убиец, тогава трябва да предприема действие с величествен размах. С това не искам да кажа, че аз съм велика, а просто, че направеният от мен избор следва да е велик. Така че — нека го обсъдим като жени с тежест. Като кралици.
— Аз… съжалявам, че са изпратили мен. Не съм толкова важна.
— Пфу. Искаш да кажеш, че не си с висок ранг. Не си лейди Еди или дукеса Еди.
— Не. Само обикновена Еди.
— Но въпреки това стоиш пред мен, дошла си до другата страна на света, с кралска заповед в джоба и войници, които изпълняват волята ти. Постигнала си нещо.
90
Староангл. — майката на Грендел (макар да знае, че синът й е чудовище, Майчината любов я кара да го защитава докрай). — Б. пр.
91
Староангл. — жена воин (първите тълкувания и преводи, включително до 1978 г., придават на словосъчетанието по-скоро отрицателен смисъл — жена чудовище, жена трол). — Б. пр.