— Родни — казва той сухо и Титуисъл го поглежда, после проследява линията на погледа на Камърбанд до собствените си пръсти. Джо вижда как се разгръща поредица събития и осъзнава със секунда закъснение какво ще стане сега: господата Титуисъл и Камърбанд виновно ще се обърнат от силуета във въздуха към домакина си да проверят дали той е забелязал нещо и ще го хванат да ги зяпа виновно. Между тримата се възцарява просветление. О, да. Всички карти са вече на масата, нали? Или пък не са всички, но стигат. Ръждивата машинария на света на баща му се пробужда отново в него, надига се от старо ъгълче в ума му, което дори не е забелязвал досега — забравеният инстинкт, който го подкокоросва да лъже, да мами, да извърта, всичкото накуп.
— Съжалявам, господа — казва поверително Джо, — поставяте ме в твърде неудобно положение. Преди няма и два дни получих сходно предложение от друга заинтересована група и тази сутрин телефонът ми не спира да звъни. Направих някои проучвания и излиза, че не всичките ми ухажьори са с добра репутация… — „Например вие двамата, но това няма да го казваме, понеже искаме всички да се чувстват като в гнезденце от памук и да не скланят към прибързани действия“… — Така че предпочитам да работя с вас. Ако цената ме устрои, разбира се.
Наум прави лека гримаса. Джо Спорк — новият и по-добрен, и съвсем порасъл — не мисли по такъв начин. Вече не. Едно време имаше момче, което го правеше — хлапе, което тарашеше джобове и стоеше на пост, скиташе се из тунелите на Каналджийския обход в търсене на пиратско съкровище и беше напълно убедено, че такова наистина съществува; чиито чичовци, злодеите, бяха изкатерили канализационна тръба в заслепяващ здрач, за да отърват една дукеса от бижутата й, докато Матю Спорк я очароваше и й се усмихваше, и я люлееше на кукичката, а проклетият му син се бе облегнал на стената и играеше на йойото, и си отваряше очите на четири за куки — по-точно за куките на закона, полицейските сили на Нейно Величество, — но Джо си бе въобразил, че тази личност вече не съществува. Няма престава защо му е тъй лесно да го призове обратно.
Камърбанд затваря тефтерчето и поглежда партньора си.
— Почти сигурен съм — мърмори Титуисъл, — че може да се стигне до някакво споразумение за пълната колекция.
— Толкова се радвам! Вашият добър късмет, разбира се, е в това, че съм започнал да сглобявам всичко. Моят — че вече имам подходящ клиент, на когото да го продам…
— Силно предпочитаме да избегнем събития от рода на търгове.
„Изобщо не ви пука. Това е поредният изпит. Защо всички ме проверяват? Нямам нищо, което да ви интересува. Само дето явно имам.“
Матю буйства в ума на Джо, коментира и съветва:
Не продавай. Още не. Ако го направиш лесно, ще прозрат номера ти.
„Какъв номер?“
Какъвто всъщност ще извъртиш.
„Значи да не продавам, а?“
Очевидно не.
Прикрий. Спотайвай. Крий. Мами.
Ден на призраци, повечето — нежелани и неканени.
— Тогава ще очаквам предварителната ви оферта да бъде наистина поразителна. Не че и бездруго няма да бъде такава! А ако сте така любезни да ме извините, господа, имам друга среща с клиент — по съвсем различен въпрос, уверявам ви, — в десет и половина и наистина трябва да тръгвам. Какво ще кажете да се видим по същото време в понеделник?
Следва дълга пауза. „Исусе — мисли си Джо, — те наистина ли ще ми се нахвърлят на момента?“
— Идеално — отсича Титуисъл накрая. Бърка в джоба си и вади защипана между два тънки пръста снежнобяла визитна картичка. — Обадете се, ако срещнете проблеми — музеят има извънредно много приятели. Можем да ви помогнем по найразлични начини.
„Да, сигурен съм, че можете.“
Джо ги гледа как се отдалечават по улицата. И двамата не поглеждат назад. Не спира кола, която да ги вземе. Гостите му изглеждат напълно потънали в разговор и все пак той се чувства наблюдаван — шпиониран.
„Добре. Значи съм много отегчителен, така ли? Правя отегчителни неща. Живея отегчителен живот и никой не може да твърди обратното. Занимавам се с антики и джунджурии и не изненадвам с нищо. Отскоро съм ерген и не след дълго завинаги напускам демографската група 25–34. Харесвам кифли охлюви с канела, каквито в днешно време не се правят, и се влюбвам в случайни, гневливи жени, които не ме смятат за забавен.