— Някои реагират на светлина — казва Шашавата Кейти тихо, — други на звук. Тромави и елементарни са. Но не си въобразявайте, че са безвредни. Те се учат. Франки казва, че са нужни прекалено много усилия да ги направи умни поначало така че започват глупави и с времето поумняват, пишат собствените си перфокарти. Въпреки че, доколкото схващам, не са карти. Всичко е много модерно. Умът им има граница, разбира се, но Франки ги е свързала. Те изглеждат като индивиди но са… като пчелите. Рояк. Макар и да са рояк, в който всеки отделен член мрази другите. Франки казва, че са безполезни, понеже капацитетът им е много малък. Научават твърде малко, преди да се напълнят. Но… могат да те изненадат.
Оха-ха и да.
Еди внимателно си подбира път така, че бойците да са все далеч от нея, и прекрачва завесата от счупени войничета играчки само за да открие, че те са едва началото — пещерата е бойно поле на строшени механични армии, поколения войници, които се връщат назад във времето от най-човекоподобните до все по-грубовати и накрая — до безпомощни, странни кутии с крехки ръце, всички вкопчени едни в други, половината напълно строшени, със сипещи се от зейнали рани намотки от хартиени рула, перфокарти и пружини. Има си дума за тях… а, да. Роботи. Метални роби, лишени от разум пружинни твари в капана на собствената си вечна война.
Еди вижда, че войниците й ги гледат и адски много се надява, че не виждат някакво призрачно отражение на самите себе си. Една от кутиите одрасква крака на Флагщока. Той я сритва, след това се качва върху нея и подскача нагоре-надолу, докато металът не поддаде и жиците и шарещата ръка не спрат.
— Гаден малък негодник — ругае Флагщока с възхита и после, когато другите почват да го гледат изпод вежди. — Кво? Да н’мие забранено да пипам хупсавеждането, a?
Еди ги повежда навътре в пещерата.
Реката сигурно в даден момент е тътнала през нея неограничавана, избликвала е на места, където подът се е срутил над нея, но сега е окована в поредица колела и турбини, огромни валове се въртят сред тръби и цистерни, валове и оси свистят на добре смазани съединения. Изобилстват медните намотки, които блестят и бръмчат зад стъклени пана за предпазване от влагата, а намотки кабел и жица като пъпни върви свързват този безконечен град на капацитета със съскащи кълба, пещи и други, по-странни конструкции — листове нагънат сребрист метал, въртящи се във въздуха топки и овали и извити наопаки черни пръти, увенчани с грейнали дъги от електрическа мощ.
Дебели кабели се влачат изпод една маса по протежение на стената на пещерата до малка цепнатина, не повече от пет фута в най-широката си част. Странна, проблясваща светлина — не синя като пламъка в тройната зала, а по-чиста, по-бяла — изригва оттам на спорадични проблясъци. После, миг по-късно, Еди чува стрелба. По-лошо: чува вик „Американци!“
Пристъпва по-плътно до стената и влиза вътре. Коридорът рязко се разширява и тя надушва джунгла и нещо друго — сочната, гнила миризма на бозайници, горещ метал и сено.
Завива зад един ъгъл и вижда пещерата да се разгръща на склона на тревясала, потънала в нощен мрак планина и — строени и блеснали на светлината на киноекран — редица след редица сиви крайници и извисяващи се туловища със сбръчкани, снабдени с хобот физиономии, които с нямо напрежение се взират в образа на мъж, стрелящ трескаво с револвер в тъмна улица.
— Дявол го взел, не! — виква беглецът. — Няма да ме пипнеш жив, ченге!
Еди си поема дъх да извика, но Шашавата Кейти я дръпва назад.
— Не обичат, когато им прекъсваме филма — казва тихичко.; — Това са слонове — възразява Еди.
— Да. По времето на баща ми им показвахме пиеси и свиреше музика. Сега гледат филми… — Тъй като Шашавата Кейти го смята за нещо нормално, шпионката не спори. Старицата въздъхва. — Те са всичко, което имам… — казва го толкова тихо че стрелбата от екрана почти заглушава думите й. — Верните приятели на бащите на бащите ми. Като деца са. Те ми вярват Не на него. Само на мен. И заради това той ще ги убие. Когато са в броня, нищо не може да ги спре. Но техният дар е, че не могат да бъдат използвани за зло. Те са войници на сърцето не машини. И това е причината, заради която той се нуждае от онова друго нещо — Разбиращата машина. Понеже не може да управлява слоновете ми. Понеже е зъл.
Гласът на старицата си остава спокоен и равен, но бузите й са влажни. Еди не я прегръща, понеже не желае жена с тежест да плаче на рамото й.