— Франки е ето там — посочва след малко Шашавата Кейти.
Еди следва вдовстващата хатун в друга зала, където се развива инженерно французойство.
Редица ръскинити се трудят над нещо, което прилича на аквариум за риби, направен от бронз. Окачено е на куката на кран, а едър монах дърпа здраво в компанията на още двама, докато другите му братя стабилизират цистерната, която излиза от водата. Самата течност, предполага Еди, тежи поне тон и освен това имаме и метала. Тези лебедки са наистина много добре калибрирани.
Насред хаоса властва дребна женица с копа черна коса, щръкнала от главата, и облечена в евтина дамска блуза, виждала и по-добри времена. Носи кожена престилка и чифт панталони, които по едно или друго време са играли ролята на плътна завеса или фонова тапицерия. Дори на такова разстояние Еди чува, че жената се оплаква; остър, ритмичен напев, който шедро би могъл да бъде наречен „обсъждане“. Предметът на недоволството й е едър ръскинит, надянал стреснато изражение и ковашки ръкавици.
— Дали ще… Ти си идиот! Да, Денис, такъв си. Виж! Развалил си вълната и сега ще трябва да повторим всичко… Non[92]! Non, апаратът е свършен. Ще пребъде… о, да! Ще пребъде, защото казвам, че ще пребъде! Конструктивните и деструктивни*е интерферентни мотиви се погасяват от… ох, nom de Deiu[93]! Та то не е пуснато! Защо не е… Виж! Изобщо даде ли си труда да задействаш вторичните намотки? Mais non[94], не си…
— О, Боже — мърмори Шашавата Кейти, — надявам се да не сме дошли в лош момент.
Тъмнокосата жена — сама се подстригва, досеща се Еди по странния, неравен бретон и любопитното скъсяване до почти нула номер от едната страна — вдига високо ръце. Заявява:
— Трябва да започнем отново! Изцяло! От самото начало. Незабавно! Къде е компресорът?
Обръща се и нещо издава звънтене, а след това и тихо гъргорене, когато пада в реката.
— Connerie de chien de merde[95]! Това какво беше? Моля се на небесата да не е бил компресорът ми!
— Всичко е наред — отвръща спокойно едрият монах. — Беше чайникът.
Успокоението явно не свършва работа. Жената измъква иззад ухото си парче тебешир и започва да драска по земята. След това вади от джоба си друго парче и за да спести време, пише и с втората си ръка.
— Бива я и с двете — прошепва Шашавата Кейти, — може да прави различни неща с двете ръце, освен когато мисли много усилено. Казва, че било добре за мозъка. Казах й да яде повече риба, но очевидно това не е достатъчно.
— Чувам те, да знаеш — подвиква жената, без да се оглежда. — Моля те, не си въобразявай, че е по-малко отвличащо някой много заговорнически да пази тишина, докато работя, вместо Да доведе тук духов оркестър да свири „Надежда и слава“, докато почетната стража стреля с всички топове по колекцията от Отенхаймско стъкло и порцелан, понеже без съмнение случаят е такъв.
Денис — едрият монах очевидно се казва така — въздъхва уморено за момент, после вдига очи и казва твърдо:
— Имаш посетители, Франки.
— Не мога да имам никакви посетители, понеже никой не знае, че съм тук, и на никой няма да му пука, ако знаеше… — отвръща Франки решително и продължава да пише. Отстрани при реката, двама монаси са успели да извадят чайника с помощта на прът с кука. Изглежда… странно.
— Сигурни ли сте, че това е чайник? — пита Еди.
— Аз съм го префасонирала — обявява Франки.
— Това се случва с повечето неща наоколо — допълва Денис неутрално.
— Нашият беше негоден за работа — продължава Франки, — понеже беше планиран с идеята, че може да се пълни само до половината. Или поне смятам, че това е причината да налива правилно единствено когато горната половина на съда е празна. Освен ако… хм, възможно ли е да е имало полза за процеса на запарване, ако има газова среда непосредствено над листната маса? Е, дори да е така, проблемът с наливането беше сериозен. Изгорих се. Освен това чаят не ставаше еднакъв. Крайният продукт, нали разбирате. Контролирах листата много внимателно… — Тя явно смята това за някакъв вид преднамерена съпротива от страна на стария чайник, който сега се явява част от друг апарат, завинтен на едната стена.
— Казвам се Банистър — подема Еди.
— Аз съм Естер Франсоаз Фосойо. Може да ме наричаш Франки. Здравей, Банистър.
— Здравей, Франки.
— Радвам се да се запознаем и ми беше приятно да си поговорим! А сега се самоизпрати, ако обичаш.
Франки се извръща. Еди се взира в Шашавата Кейти, която и дава знак да продължава задачата колкото се може по-бързо. Вдовстващата хатун изглежда малко нервна — повече, отколкото може да се очаква от жена, която предава сина си — масов убиец.