— Що се отнася до Разбиращата машина — отрязва Франки Остро през рамо, — може да кажете на хана, че още не е функционална. Има трудности, които не бях предвидила. Наблюдението на някои аспекти на материята предизвиква гличове, които… eh bien[96]. Почти съм усъвършенствала източника на енергия. Всъщност е възможно да… хм. — Тя се отклонява поглед встрани и Еди буквално чува звука на разцепващата се под изпитателното острие на погледа й вселена. — Да. Интересно, чаените експерименти може да се окажат ключът. Аз… хм.
Шашавата Кейти се намесва:
— Франки, капитан Банистър е изпратена от британското правителство. Помолих ги да дойде някой да…
Еди Банистър кима:
— Тук съм да ви спася.
— Да ме спасиш?
— Да — казва Шашавата Кейти. — Нали говорихме за това.
Франки се взира в нея още известно време. Самотна къдрица черна коса прилепва за бузата й и тя я бръсва, като оставя мръсна следа на кожата си. Лицето й е много бледо и заострено, има и лунички. Сигурно е не повече от пет фута и два инча[97] на ръст, но е пропорционално дребна. Ръкавите на блузата й са покрити с изписани с мастило математически уравнения. Мръщи се.
— О. Така ли? Да, наистина сте права, говорихме. Понеже Шем иска да му направя оръжие. Да. Знаете ли, че е много чаровен? Нямах си представа, че има наум точно това. Стори ми се такъв филантроп… „Да сложи край на войната“. Аз съм идиотка. Трябваше да го предвидя. Е, няма да го направя, разбира се. Но сега не е най-подходящият момент да си тръгна. Тъкмо в средата на доста важна разработка съм… — тя поглежда към Еди и плесва с ръка. — Смятате ли, че можете да се върнете след няколко седмици, Банистър?
Еди я зяпа:
— Заради чайника ли?
— Не, не. Това ще отнеме не повече от ден. Не, заради изпи танията на компресора и… eh, bien, познавам този стъклен поглед. Нека са просто изпитания на машини. Започнала съм про. цеса. Изолирам стояща вълна. Тя, разбира се, е съставена от вода, но динамиката е математически сходна… — Франки махва към окачената цистерна.
— Какво?
— Вълна. От реката. Взимам вълна от реката и я задържам в кутията. Виждате очевидно какво означава това?
— Не.
— Когато остарея много, ще направя школа за интелигентни млади хора, които да се обучават на основи на науката.
— Франки — казва твърдо Шашавата Кейти, — не бъди груба.
Французойката изръмжава недоволно.
— Добре. Ами тогава, Банистър, моля те, слушай внимателно и се опитай да не повтаряш „кво“ твърде често, за да не се разпищя… Истината може да бъде до голяма степен разбрана като съотношение на нашето впечатление за вселената и залегналата в него реалност. Нали? Когато онова, в което вярваме, съвпада с външната истина за света… взираш се в панталоните ми. Какво не им е наред?
Еди, която се беше чудила дали да не прасне тази нахална луда по тиквата и просто да си я отнесе, отвръща, че на панталоните им няма нищо. Което всъщност е истина. Странни са, но са с приятна форма и подсказват за хубави крака отдолу.
— Екстра. Та така — истината е правилно разбиране на ума за света. Точно като водата в цистерната, и човешкият ум е вълна. Тя се образува в мозъка. Много сложен мотив, генериран от умерено сложна вещ според доста прости правила. Мозъкът ни е специален вид камък. Потокът тече по камъка и повърхността се набръчква, нали? Наричаме го стояща вълнаТа, умът ти е вълна. Животът е движението на водата през тая шарка. Смъртта е изчезването на шарката, когато камъкът бъш отместен или оронен. Разбираш ли? За да може умът да схване истината — да узнае, а не просто да вярва, природата на вълната трябва да се промени. Вълната трябва да се удължи, така че да оже да обхване дъното на реката, да познае реалността пряко, не чрез очите и ушите ни. Машината, която правя, ще разтегне тази вълна. Тя е като нов сонар: ново сетиво. Сетивото да познаваш истината. От това ще последват положителни изменете на реалния свят. Voila. S’est simple[98].
— Какво е водата?
Франки Фосойо спира и изпитателно поглежда към Еди.
— Моля?
— Във вашия пример. Какво заменя водата в случая с ума?
— Това — казва французойката — е първият интелигентен въпрос, който са ми задавали от дванай-сет месеца насам. Но, нали разбираш, точно това е важното. Водата е основното вещество във вселената. От нея са направени веществото и енергията. Ха! Кажи на малкия швейцарец, че съм го надскочила!