— Мис Фосойо…
— Доктор.
— Доктор Фосойо. Та какво прави този уред?
— Все още не прави нищо. Това е наука, не технология.
— Но на теория…?
— На теория ни позволява да видим истината за нещата. Абсолютната истина. А по-късно може би и… хм. Абсолютната истина е достатъчна като начало, нали?
Франки поглежда към Еди. Тя прямо отвръща на погледа й.
— Не разбирам.
— Колко войни могат да бъдат предотвратени? Колко живота — спасени, ако истината не може да бъде скрита? Ако всяко изказване лесно ще бъде проверено за истинност? Представи си предимствата на разбирането. В науката. Да знаеш… Предяви си, че можеш да гледаш на света, мис Банистър, и да разузнаваш лъжите и измамите още като ги чуеш. Това няма ли да подобри с много човечеството? Смъртта на измамата. Нова епоха, създадена на основата на истината, Банистър!
— Капитан Банистър.
Франки Фосойо внезапно се усмихва. Досущ като английското лято е — рядка, пищна благословия, която озарява с топлина.
— Разбира се — капитане! — казва тя игриво. Обхожда тялото на Еди с поглед и се ухилва още по-похотливо.
Капитан Банистър успява да се изчерви. Лъвове и тигри, и мечки… о, леле… [99]
— Наистина ни е време да тръгваме.
— Non. Не мога да избягам. Трябва да си довърша изобретението. Върни се някой друг път. Или може би след това няма да има нужда. Hein[100]?
Шашавата Кейти изпухтява.
— Франки, не. В никакъв случай. Тя не може да се върне, нито да изчака, цялата работа трябва да стане тази нощ. Времето е от значение.
Франки Фосойо маха с ръка.
— Само си помисли… колко много може да се подобри човешката участ в свят, където истината е всеобхватна? Един процент? Пет? Колко позитивна промяна е нужна, за да се мине повратната точка и да се постигне спонтанното образуване на утопия? — Французойката засиява. След това усмивката й угасва. — Ох. Въпреки че прекомерно количество истина може да създаде проблеми на физическо ниво. И човек определено не би искал да породи определяща каскада… — Тя започва трескаво да пише.
Вдовстващата ханун размахва кокалестите си ръце във въздуха.
— Франки! Капитан Банистър! Трябва да тръгваме веднага.
— Не мога, работя…
— Сега! Трябва да стане сега!
— Можем да изчакаме евентуално няколко часа — предполага Еди, все още загледана в оцапаната буза на Франки Фосойо.
— Не, не можете. Започна се.
Това е вярно, но Еди долавя в гласа на Шашавата Кейти и намек за още нещо и отлепя поглед от развеселената Франки фосойо, за да погледне към водачката си.
— Какво се е започнало?
Шашавата Кейти свива рамене — нежен, извинителен жест на стара дама — и тръгва да се обръща.
— Моят план.
— Вашият план.
— Диверсията ми.
— Каква диверсия?
— Измислила съм диверсия в най-добрите военни традиции, така че да можеш да изпълниш мисията си.
— Каква диверсия?
— Газовите кранове в кухнята — отвръща Шашавата Кейти. — Уредих да се запалят… — Тя грейва.
Някъде от едната им страна един от ръскинитите издава ужасено хриптене. Брат Денис е и я гледа със зяпнала уста. Промълвя ужасен:
— Но този дворец е построен над естествено газово находище. Цялата цитадела… Ще взривите целия замък като бомба!
— Да — отвръща Шашавата Кейти. — Много добре ще отвлече вниманието.
И просто с едно щракване на пръстите денят на Еди Банистър става наистина отвратителен.
Все още ругаейки с думи, годни да вкиснат уиски, Еди Банистър търчи през горящия дворец с дървена кутия на колела.
„Съкровището ми!“, беше казала проклетата старица, след Като Еди й се разкрещя и хвана Франки Фосойо в пожарникарска хватка, за да прекрати спора по бягството. — Последните от всички от Мансура и няма други! В целия свят няма повече доблест и по-прекрасно нещо. Сандъкът е в западната стая в покоите ми — за Бога, занесете го на Джордж в Лондон! Тук и други, но са стари и не могат да пътуват с вас. Тук ще бъде техният гроб, по един или друг начин. Но този… обещай ми!
Еди никога не би изоставила приятел — независимо че старата белокоса гарга беше провалила тази операция от начало до край с едно добре преценено безумие (Газова експлозия си приготвила, а, стара чанто? Ти напълно си откачила!), а и плюс това вътре можеше да има нещо полезно за добрия край Джордж. Това беше лична уговорка между жени с тежест и, дявол да го вземе, ако този сандък бъдеше повреден и най-малко, ако дори прашинка пепел падне върху него!
Еди, разбира се, обясни подробно на Шашавата Кейти какво мисли за нея, докато се олюляваше през коридорите, понесла тази проклета квичаща французойка на гърба си, и през цялото време симпатизираше на крадците от харема; и защо, да му се не види, тичаше с този кокалест гений, без акъл, колкото Господ е дал на таралеж, когато можеше да се измъква през задната врата с На Вашите Услуги и няколко нейни близки приятелки за далеч по-приятно приключение?
99
Цитат от песен от филмовия мюзикъл „Магьосникът от Оз“ с Джуди Гарланд (Не ме е страх от лъвове, тигри и мечки (о, леле!), но ме е страх да те обичам…). — Б. пр.