Момичета, които копнеят да служат на страната си… Олеле, каква каша. Макар че почти си струваше гледката как дузина монаси зарязват работата си и отпрашват към хълмовете само с каквото могат да носят плюс свещения компресор на Еди — каквото и да беше това, — натоварен в количка.
В стаята си Еди връчи вбесената Франки на Пойното пиле и му каза да я заведе до реката, да доведе помощ, сега, веднага, да сигнализира на „Купара “ и да се махаме, че се е невидяло! Нека дойдат специалните войски и хич да не ти пука кой го е узнал!
След това се юрна в коридора, потърси напътствия и дяволски бързо, надушила дим, и бързо запресмята колко кила газ и при какво налягане на квадратен инч с каква мощност се взривяват. Горе-долу по това време избухна първата експлозия, целият дворец се залюля и сякаш се гмурна като кораб в бурно море, а после тя си стъпи отново на краката и пожарът вече се разгаряше и цели участъци от двореца изглеждаха притеснително диагонални там, където трябваше да са перпендикулярни.
Шашавата Кейти я прегърна и уви пурпурния пояс от трътката си около рамото на Еди, което по някаква причина явно имаше особено значение, пак я прегърна и викна:
— Жени с тежест! — което беше много мило, само дето Еди имаше силно желание да я набие с колан.
Та ето я значи, вече на връщане, помъкнала със себе си сандъка — и дявол да го вземе, тежък е, каквото и да има в него, а вътре определено потропва нещо, достатъчно голямо да преобърне цялото чудо. Няма време за оплакване обаче — Еди трябва да стигне до лодката, а ще се тревожи после. Макар че си няма представа как ще обяснява на капитана и екипажа настоящото положение и защо са толкова далеч от прикрита операция. колкото изобщо е възможно.
Да му се не види.
Горящ гоблен пада от стената и се опитва да я препъне. Ха! Не улучи… Но, опа, това беше на косъм от крехкия сандък и, да, реещата се пепел протяга спектрални пръсти. Еди дръпва товара си напред и този път нещото или нещата в нея съдействат — оттласкват се от вътрешната стена. Дървото се огъва, да му се не види, и пука и пращи. Ето още един проблем — дръпнеш ли прекалено силно и очевидно сандъкът ще се строши, ще пръсне съдържанието си по димящия под и тогава какво ще стане? На дъртомайчето ми гащите ш 'са веят, както би казал Пойното пиле. Еди оставя сандъка да търкаля колелца пред нея на въжето си и се улавя идиотски да се възхищава на собствения си бицепс на грубата светлина на огъня.
Съсредоточи се!
Нов колосален тътен разтърсва двореца. Една арка пада нарани, грамадни парчета каменни плочи се ронят и пукат от горещината. Пращят, а въздушни мехурчета ги разпарят изотвътре. Еди ръмжи отровно — една искра я е парнала по рамото под сакото — и се съсредоточава върху задачата си. Този трясък изобщо не е главният фойерверк, а само ордьовърът, плюс кой знае колко ли ужасни неща се крият в пещерата на Фосойо или какво ще стане, когато тя се взриви или продъни, или срути Франки явно смяташе — между подскоците на рамото на Еди, че процесът следва да се гледа от голямо разстояние или да не си му свидетел… А с това темпо дворецът ще се взриви много преди Еди да се измъкне и това абсолютно не е предвидено в плана за днес. Не трябва да има жертви, така че й трябва вдъхновение… Охо! Индукция, Компресиране, Запалване, Изхвърляне Четирите стадия на двигателя с вътрешно горене (които Еди е изучила за целите на саботажа), но ето го и ключа: движение. Безвпрегатната колесница. И ето ти я, вярно, няма си мотор, но е набрала много инерция и нима момчетата у дома си нямаха такава лагерница? Количка — дъски с колелца. Ами да, имаха си, и на момичета не им беше разрешено да играят с нея. Ха!
Еди сграбчва връвчицата и запъва крака на опакото на сандъка, като оставя тежестта му да я вози, а от време на време сритва пода, колкото за управление и да придава скорост. Бягство с лагерна количка, хич не е зле. Тя подсмръква. Разнася се странна миризма, лютива и селскостопанска. Съдържанието на касетката явно е подплатено с речна кал…
Съсредоточи се!
Ами да, наистина, понеже има още доста път, ето я, започва и лошата част — мъртъвци, горящи, на купчини. Момчетата от „Купара“ са се постарали, може да са били и Пойното пиле и момците му. Стомахът на Еди се обръща от сладката, апетитна миризма, след това се бунтува, щом мислите й го догонват с обяснението за нея. За малко да повърне. Вижда лица на приятели (макар и, слава на Бога, да не са й добре познати), има и врагове (е, сега са благословено неутрални), но всички са мъже, а не кебапи, все едно какво си мисли носът й. Тя подритва здравата, за да накара сандъка-количка да заобиколи клането, не забавяй, не спирай за нищо на света.