Ах! Отлично решение: ето и един жив, въоръжено е копелето, и замахва със сабята си, и скърца злобно със зъби. На дъртомайчето ми гащите ш'са веят… Еди се носи към него й мисли припряно. Скоростта и инерцията са на нейна страна и неконвенционалното превозно средство леко обърква противника. Той е бандит на заплата при Опиумния хан — не всеки ден го напада бял откачалник в горскозелено, понесъл се на вълна от огън върху кутия на колела. Всъщност надали има особено много хора, запознати в големи подробности с подобно положение.
Противникът се взима в ръце и тръгва към нея. Еди рязко забива пета, завърта по този начин колесницата си и оставя тежкия сандък да я върти като дете на селска люлка. Хайде сега будо! Десният й крак улучва мъжа в семейните скъпоценности и той пада като торба с картофи. Дявол го взел, имал си бил дружка в коридора, на няколко крачки от него, и този нож наистина изглежда ужасно остър, чак си е същински меч. Обучението при мисис Секуни включва и подробно идентифициране на оръжия — това тук е копелдашка кръстоска, разбира се, не е уакизаши или ятаган, или дори ханджар, ами смеска между мачете и кинжал. Дявол го взел, че е голям. Поразително голям.
Мъжът вдига оръжието си и надава рев.
Дявол го взел.
Еди се дръпва от пътя му, като зарязва скъпоценния сандък и се налага да се приведе много бързо, когато Големия пич се втурва в атака много по-бързо, отколкото е очаквала. Такъв й бил късметът — той има и ум, и умения да върти ножа. Ами че това не е позволено, нали?
Първа точка: не умирай. Еди се стрелва наляво, а той замахва на другата страна и не я улучва.
Дрън-тряс! Този меч е сериозно оръжие, такива искри хвърля и така вибрира, но не се наръбва и не се чупи, когато мъжът го забива право в мозаечния под и го измъква от него. Плъзва го твърде близо до бедрата на Еди, замахът му би я срязал на две… тя се претъркулва и скача на крака. Яма араши… които изисква от една жена да бъде или извънредно умела, или Наистина отчаяна, но и в двата случая — много храбра….
Еди за момент се чуди дали този тип няма да се вслуша в дискусия за относителните достойнства на азиатския деспотизъм срщу плановата икономика и диктатурата на пролетариата, кулминиращи в предложение да си смени господаря, но заключам че яма араши има предимство — макар и не особено голямо.
Противникът отново напада. Еди тръгва напред, вместо да отстъпи, и извършва кардиналната грешка да предвиди атаката и да подеме хватката, преди онзи отсреща да й е се е разкрил За щастие, той не забелязва или не знае какво подсказва движението й. Дланите на Еди се плъзват по неговите, бедрата й влизат между него и меча. Слей своето ки! Или, както Франки Фосойо без съмнение би казала: остави центъра на тежестта и въртенето си да измести този на противника ти… Движението продължава и Еди усеща леко като перце напрежение на гърба си, чува противника да пада и се завърта. На доджото спираш с меча, опрян в шията на уке. В реалния живот мечът е по-тежък и яма араши и битката до смърт си имат собствена логика… кръц.
Един гигант по-малко.
Не го гледай много отблизо. Не мисли особено за случилото се. Вземи си сандъка и търси добрите.
Еди сърфира надолу по коридора, покачена на сандъка, изплашена до припадък и притеснена от онова, което е сторила, и същевременно обожаваща всяка бясна секуда.
В тройната зала радостта й свършва.
— Е, капитан Банистър, мили Боже! Изглежда, има някаква трагично неразбирателство. Хората ви горят от желание да ви освободят от една или друга тъмница — не успях да ги убедя, че сте почетен гост. И междувременно войниците ми си умират от желание да ме защитят от всякакво насилие, а някоя нещастна душа е подпалила прекрасния ми дворец! Какво, капитан Банистър, има в този дървен сандък?
— Подарък от майка ви, хане — отвръща Еди с гласа на Джеймс Банистър, пипа се по лицето, за да провери мустака, макар че един Господ знае какво значение има сега… да. Все още е момче. — Очевидно иска да го занеса на краля. Кажете ми, този дворец ли е пълен с бандити, или просто някой от хората ви току-що се опита да ми отсече главата? — Тя влага допълнителна горчивина в „отсече“. — Много лошо възпитание, хане, понеже нали съм посланик и прочие…