Дворцовата стража на Шем Шем Циен не е въоръжена в напълно модерен стил — Опиумният хан харесва усещането за античност или пък не иска да повери на момчетата си сериозни автоматични оръжия, — но има няколко пистолета, както и арбалет, способен да те убие също така успешно като куршум — и дори по-успешно, ако си се прикрил зад нещо. На тренировките Еди е виждала стрела от арбалет да минава през метална плоча. В помещението има към двеста от хората на хана, всички струпани около господаря си. Срещу тях са се изправили трийсетина войници от „Купара“, водени от Пойното пиле и Флагщока — много целеустремени и напълно обречени. Няма и следа от Франки или Шашавата Кейти, което, да се молим на Бога, следва да значи, че са вече на борда и мисията е, кажиречи, завършена. А сега… важното е тук да не погинат всички. В патова ситуация са, но не от добрия вид.
Опиумният Хан оглежда положението и, изглежда, се кани да заговори. После поглежда към Еди и за първи път тя вижда истината за него. Триумфалният злодей от висшето общество изчезва, веселата бандитска усмивка се стапя и на мястото й застава тварта, която е заключила семейството си в ковчег и го е изпепелила. Все едно да видиш змия да изпълзява от трупа на вълк. Нова експлозия разтърсва залата, този път по-близка.
— Тази история вече не ме интересува — казва Шем Шем Циен равно. — Убийте ги всички. Угасете огъня. Искам главите имразбира се.
Войниците на Опиумния хан тръгват напред като един и Момчетата на Еди ги пресрещат. В ход е утвърдена от векове традиция на синовете на английския Север — когато всичко е загубено, тръгни в атака, за да оставиш на врага си поне белези. Войниците съумяват да превърнат зрелището в съцщнска битка — колкото и невъзможно да изглежда, — но когато Щем Шем Циен изважда меча си и се присъединява към схватката, Еди научава що е то клане.
Ханът е съвършен. Англичанката е почти сигурна, че се дължи на краката му. Те го носят където иска да отиде и където най-малко желаеш да бъде. Той идва откъм лошата ти страна, откъм ранения крак, откъм насиненото око. Той е жилав и силен, но са смъртоносни не ръцете и раменете му, които въртят тясното острие на оръжието, а бедрата и хълбоците му. Щем Шем Циен се движи през битката като совалка на стан и тъче нишките на човешката смърт. Еди откровено се чуди дали дори семейство Секуни могат да са толкова грациозни.
Тръгва срещу хана, когато той посича мъж, чието име момичето е забравило — един от моряците на Аманда Бейнс, — и дори тежестта на трупа допълва инерцията и ритъма му. Той отстъпва на една страна и пред нападението на друг войник прибира китки, след което завърта острието си в хватка, която Еди винаги е приемала за чисто пъчене на фехтовчика. Острието се плъзва в идеален кръг около шията на противника на хана, чието тяло се усуква, сякаш се опитва да последва дръжката с устни, и от огромната рана бликва кръв.
Еди гледа Шем Шем Циен и знае, че не може да го победи или дори да го надживее, освен ако Господ не осигури чудо. Но въпреки това тръгва в атака. Полезрението й се стеснява до Опиумния хан и само до него, а той я забелязва и — за нейна ярост — почти не отчита намерението й. Вади пистолет от колана си и стреля с лява ръка, сякаш да я отпъди, и от смърт я спасява само широкият гръб на Флагщока.
Войникът се взира в нея с похотлива усмивка. Тихичко казва.
— Ей, контесо… Гуйлем срам!
След това рухва в обятията на капитанката си и тя вижда дупката на гърба му.
Шем Шем Циен се усмихва и Еди долавя задоволството му. Чува го в главата си. Да са живи и здрави ограниченията на будо, капитан Банистър. Смятам за особено удоволствие за задълбочения ум принудата над офицер да гледа смъртта на войниците под свое командване. Пикантна работа. Не бихте ли казали?
Еди осъзнава, че е загубила. Франки несъмнено ще се измъкне. Мисията ще бъде изпълнена. Но Еди Банистър я очаква смъртта на тайния агент в далечна страна и никой никога няма да узнае какво е станало с нея. Чуди се дали Абел Джасмин ще заплаче. Или Клариса Фоксглоув. Чуди се колко ли от момичетата на войниците й ще ридаят в парцаливи възглавници у дома и дали ще винят капитан Джеймс Банистър лично или ще ругаят злото на войната. Вдига ръце в най-предпазливата си защитна стойка и се приготвя да умре.
За нейна изненада Шем Шем Циен вдига ръка за поздрав. Изглежда почти човек. Сетне, миг по-късно, тя забелязва задоволството в очите му, предизвикано от решителността й. Не емпатия. Засищане на апетита.