Той се насочва към нея, ботушите му едва докосват плочите по пода. Еди се чувства тромава и малка, донаглася стойката си. Ханът продължава да се усмихва. Ще те убивам парче по парче, капитане.
Спасението идва от неочакван източник. С остро изпукване и шум като свирка на тромбон измъченият сандък на Еди се отваря и отвътре се втурва малък, гневен сив обект, облечен в орнаментирани метални плочи. Втренчил е очи в пурпурния й пояс и се намърдва решително между нея и враговете й. След това вдига глава и отново се чува тръбният зов — пронизителна, висока нота, изумително силна и разтръсваща. Получава и отговор някъде отблизо — басов бучащ ловен рог или може би брасбенд с туба с размер на къща.
Еди не успява да разпознае сивия предмет, докато Портата на унижението не избухва навътре и през процепа не нахлуват в бесен бяг масивни, мускулести туловища, с тях се носи мирис на пот и тор, и подправки, а Шем Шем Циен отскача далеч от мечът му полита във въздуха и се превърта в циганско колело в гневен полет на отрицанието. Капитан Банистър зяпа недоумяващо, после надава радостен победен вик.
Най-грамадната кавалерия, събирана някога от единия край на река Адех до другия, от лишените от върхове планина Катир до широкия син Индийски океан, е готова да даде отпор в миг на нужда: в ариергарда стена от майчина решителност затъмнява светлината, мачка войниците на Шем Шем Циен и ги разхвърля подир господаря им. Зад този титан идват и още по-големи силуети, които разбиват стени и врати и се носят напред с вбесено гневно тръбене. Всички са доведени от бронирания силует на най-новия пазител на Еди, който в най-добрия случай й стига до рамото, но е настръхнал от дързост и дълг.
Дарът на Шашавата Кейти: бебе боен слон.
Ходът на битката се преобръща.
Относителен покой: това означава, че не се стреля. Въпреки това Аманда Бейнс крещи извънредно много. Причината за това е, че надстройката й има многобройни дупки (които се смятат за лошо нещо в занаята на подводничарите), а от Еди се очаква да проведе мисия под прикритие и вместо това явно е обявила война на малката държава и я е сринала до основи. По-лошо, не е успяла да убие или плени засегнатата страна, което очевидно е много важно, когато развихряш де факто изненадващо нападение срещу чуждестранна нация. „Купара“ в момента се движи към открития океан с една трета от пълната си скорост и никой не очаква сериозни пречки между нея и океана, понеже последният опитал да й препречи пътя още гори. Нещо повече, гори по доста многозначителен начин, следствие от това, че Аманда Бейнс напълно си е изтървала юздите. Гори по такъв начин, че да намекне на останалите кораби, събрани на съшото място и горе-долу по същото време, че може и те да пламнат от чиста симпатия. Аманда Бейнс е постигнала морския еквивалент на много силен удар в слабините на врага и след това ритане, докато остане проснат обезсилен на земята, и всички пирати и моряци от адехския флот са отбелязали това постижение и са реагирали по утвърдения начин, като са си намерили много важни задачи за вършене на сушата. Дори щедрите навади на Опиумния хан не са в състояние да ги съблазнят да застанат на пътя на „Купара“. Това проактивно безразличие не достатъчно да успокои мъстта на Аманда Бейнс, която дори в момента си поема дъх да изрази продължаващата си липса на впечатленост, но осъзнава в последния момент, че вече не са й останали думи.
— И! — ревва Аманда Бейнс, сякаш се опитва да се самоубеди, че това е по-лошо от несанкционираното обявяване на война. — В трюма ми има и бебе слон!
— Да — казва Еди. — Наистина има.
— Е… — Аманда Бейнс се опитва да не мисли за звяра с влажен поглед и колко много се зарадва, когато той й подаде вълнена шапка от полицата. — И с какво ще го храним, а?
При този въпрос Еди Банистър внезапно осъзнава, че не е мъртва и е оцеляла, и дори се е справила добре, и избухва в плач. Аманда Бейнс, корава жена на откритото море, мърмори по повод за твърде чувствителните хора и как следва да се занимават с лошо изкуство, и се помъква да проучи останките от перископа си.
— Това е изумително — отбелязва нов глас в ухото на Еди. — Но конструкцията е доста сбъркана.
Аманда Бейнс се обръща към Франки Фосойо. Франки се взира в циферблатите по много секретния мостик на „Купара“. Ръскинитът Мокли, който лично е построил голяма част от подводницата, вдигна съвсем леко едната си вежда.
— И как точно е сбъркана?
— Използвате неадекватно ресурсите. Този кораб може да бъде по-впечатляващ, отколкото е.