Еди я следва, тъй като алтернативата очевидно е да чака самичка неизбежното нахлуване на студена вода и последващата смърт.
Франки е гъвкава и целеустремена, а униформата на Еди оказва влияние на кораба на Аманда Бейнс, така че преминават гладко през хаоса от крещящи, уплашени мъже, които правят всичко по силите си да запазят хладнокръвие под напрежение. Освен това мястото, накъдето са се запътили, явно не е от онези, на които моряците горят от желание да отидат. Става дума за помещението, откъдето се разнася странното, притеснително пеене: декодиращата зала на „Купара“. Франки отваря вратата и влиза вътре.
Ръскинитите се молят. Кодиращата машина е изключена — в момента очевидно няма нужда от нея, — така че всички са коленичили на пода отпред, с лице един към друг, за да избегнат коленопоклонничеството пред машината, което определено не е онова, с което се занимават, и напяват като грегорианци. Напевът е монотонен и много тъжен. Сега, когато вече стои в едно и също помещение с тях, Еди разпознава напева като молитва зя умиращите.
Чуй ни, Господи, и и не издавай декрет за завършване на дните ни, преди да опростиш греховете. Няма място за смърт в изкуплението. Не ни въвеждай в горчивия гроб. Господи, имай милост…
Англичанката потреперва. Религията е най-добрият начин да се почувстваш обречен.
— Eh, bien — казва Франки Фосойо и пляска с ръце. — Са suffit. Стига толкова. Имаме работа.
Ръскинитите спират да пеят и се втренчват в нея с леко раздразнение. Франки на свой ред смята липсата им на подчинение за недостойна, затова сграбчва най-близкия за бузите и кресва в лицето му:
— Ставай! Чака. Ни. Работа!
Дали благодарение на това, че монасите приемат внезапната й поява като отговор на зловещата си молитва, или защото просто са хора, които търсят начин да отклонят мислите си от неизбежността на смърт чрез сплескване под налягане и от безконечните взривове на врага на повърхността, но скачат на крака и Мокли пита какво трябва да се направи.
— Това — Франки поставя ръка върху кодиращата машина. — Нагрява ли се?
— Да — отвръща Мокли.
— И как го изстудявате?
— Имаме ледарници. Мрежа на Посейдон.
— Прекрасно. За допълнително охлаждане разполагаме и с моя компресор. Отлично. Имаме ли също и с дърво? Не, чакайте. Водорасли. Запасени сме с водорасли за слона!
Ръскинитите изглеждат малко дръпнати. Проблемът съ. слона не ги радва особено. Наложило им се е да освободят за него част от изследователското пространство в предния трюм на „Купара“ и един от най-прибързаните е предложил sotto voce[102], че може би слонските пържолки биха били приятно раз. нообразние в менюто. Случайно го чу Пойното пиле и за малко да го удуши. Хората на Еди са леко ирационални по отношение на слона, понеже много негови роднини бяха ранени или убити по време на спасителната акция срещу Шем Шем Циен, и понеже без животното е имало голяма вероятност да висят на куки в двореца на Опиумния хан.
— Да — казва Мокли. — Имаме водорасли.
— Воп. Тогава трябва да… hacher[103]… водораслите на дребни парченца и да направим каша. Да? После добавяме вода и много студено. Свръхстудено. След това изцвъркваме в тръбите. Навсякъде има тръби, да? Цврък-цврък. След това трябва да ги претоварим. Те ще се пръснат навътре, нали? Добре. Как са ви помпите? Няма значение, не са достатъчно мощни, трябва да ги подобря. Правете водорасли, каква е думата… шотландска е и е отвратителна, не е пастет, не е паста… а, да — пюре! Бързо направете пюре! А ти… — добавя тя, забелязала веднага любителя на слонско. — Маркучи! Ще ми трябват резервните ви маркучи!
— Какво правим? — пита Еди и хвърля сакото си на пода, за да седне на него, а Франки откъсва облицовката на първото от замразяващите устройства на Мокли.
— Правим нова подводница — отвръща Франки Фосойо, — преди старата да се строши… — особено силен рев разтърсва „Купара“. — Което ще е съвсем скоро. Тъй че… — тя махва към машината пред себе си. — Работим!
И така и правят. Пръстите на Еди почервеняват и ноктите й се чупят, докато ниже на ръка гайки и шайби върху болтове, грабва клещи и винтоверти, за да довърши задачата, предава инструментите на друг и започва наново. Сплайсни, намести, завърти, натегни, и през цялото това време корабът умира около тях с гърчове и стенания.
„Купара“ скимти и се превърта. Еди се държи за компресора, а Франки — за Еди, двете са сплескани една върху друга. Няма свободно време, та да те заболят ръцете. След това лодката се обръща на другата страна и двете падат на палубата. Единият от ръскинитите си е отрязал почти целия пръст при сблъсъка. Вдигнал го е за оглед. Франки му казва да го откъсне и да продължава да работи, понеже без пръсти се живее, но не и ако плуваш във вода под налягане от много атмосфери, която смазва тялото ти като празна яйчена черупка. Монахът свива рамене и прави каквото му е наредено. Шок. Или смелост. Еди не е сигурна дали има разлика. Да си мъртъв е отлично болкоуспокояващо… Тя внезапно си спомня как, като съвсем малка, е чула една жена да казва: „Зигурно ликарство, ма’м, уверзявам зи, зпира ’ез брогледи веждизи ’гиж ’злизат в мурето с я’жна жирубга!“.
102
Ит. — Ниско, с тих глас; има се предвид преднамерено понижаване на гласа за подчертаване на смисъла. — Б. пр.