Години й е отнело да разгадае смисъла. Сега повтаря тези думи и Франки я зяпва.
— Сигурно лекарство, мадам, уверявам ви — спира тези проклети вещици, когато излизат в морето с яйчена черупка!
„Купара“, черупка. Метална черупка далеч под максималната допустима за нея дълбочина, готова да се строши. Точно тук му е мястото на този незнаен израз: безсмислен, идиотски и точен.
Един от ръскинитите се разсмива и го повтаря. Говори с Корнуолски акцент — както Еди предполага, онази жена от едно време е била от Дорсет — и Мокли също се обажда, имитирайки яйца и сплескани войници, и този вик се превръща в ритъм за работата им — противоотрова за екота наоколо. Франки кълне на Френски, че са се побъркали до един, но свързват компресора и помпите с тръбите, както тя иска, и те заработват. Французойката се взира в ключа, после почва да драска с тебешир по обшивката.
— Да, да, морска вода, добре, дотук, така става, да… студено, разбира се, много добре, по-добре! Да. Налягането е фактор, както и солта… Помпите ще трябва да работят здравата поначало…Студът вътре в кораба ще бъде… ще бъде студено Всички трябва да сложат топли дрехи. Нямаме време за това. След като стане, можем да стоплим вътрешността, да. Тогава ще бъде… bon. После… — И тя млъква, секундите тиктакат, бомбите гърмят, докато Еди не осъзнава, че Франки е изпаднала в цикъл и не я сръчква силно. — О, mordieux, какъв съм идиот има го и проблема с въздуха в капана… — мърмори Франки и започва да пробива дупка в стената на корпуса, и именно тогава един от моряците на Аманда Бейнс нахлува и започва да й крещи да спре.
Неподправеният ужас в гласа му е достатъчен да проникне през другите изрази на страх и ужас на кораба, така че още един моряк наднича през вратата. Той също започва да пищи.
— Идиот! — кресва му Франки Фосойо. — Аз съм професионалистка!
Двайсет секунди по-късно всичко е тръгнало право към ада, сякаш предишният ужас — дълбинни заряди, налягането на водата, разпадащ се кораб и зла участ — не са били достатъчно лошо нещо. Сега помощник-капитанът заплашва Франки с оръжие, а тя не спира да дълбае и моряците започват да крещят на шефа си да я простреля. Всеки момент цялото чудо ще прерасне в бунт, понеже моряците са тук вместо по местата си, не се върши жизненоважна работа, а и във всеки случаи „Купара“ реагира едва-едва, видимо е, че единият двигател не си върши работата и във въздуха отекват скърцането на разкъсващ се метал и бръмчене. Горе на повърхността враговете знаят, че са на ръба да убият плячката. Един от ръскинитите замърморва:
— В Твоите ръце, о, Господи, поверявам душата си, която ти си създал и подхранвал. Погледни ме милостиво, Господи, понеже съм съгрешил…
Еди го настъпва по крака.
След това настъпва миг на съвършена тишина. В първия момент капитан Банистър не може да разбере какво става, а после осъзнава, че поредната бомба е гръмнала право върху кораба им и налягането е пукнало лявото й тъпанче, а в другото се носят писъци. Болката е толкова ужасна, че тя я усеща само на моменти — малки ярки мигове, които подчертават всичко. Помежду им светът е сив и пурпурен, сякаш потъва в мрака, и агонията й е единствено осветление. Всичко се случва на отделни кадри.
Вижда как водата се покачва, блика изпод тях твърде бързо.
Помощник-капитанът размахва ръце и нарежда на всички да излязат от отсека.
Франки Фосойо не му обръща внимание.
Херметичната врата се затваря и ги запечатва вътре.
Водата се покачва, тъй че при все болката Еди ясно усеща течението. Но не може да се помръдне. Не й е останала сила.
През палубата усеща навсякъде наоколо да се случват лоши неща.
„Купара“ се олюлява, отскача от един взрив към друг и се клати като пияница в сбиване в бар. Друг взрив я изритва настрани и тя не се изправя повече. Започва да потъва. Еди го усеща по косъмчетата на опакото на врата си. „Купара“ потъва все по-надълбоко, върти се по спирала обратно на часовниковата стрелка — не просто се гмурка, а стремително пропада.