Английският му беше дъхав и чуждестранен. Говореше се, че е обучаван в Йерусалим в арменската ортодоксална църкваШепнеше се, че е ходил в „Итън“ и е служил в Специалните войски, и че е работил с Вилхелм Рейч. Каза, че се е помонашил Бурма с монах, умрял от малария, след това отишъл в Рим през шейсетте да учи с йезуитите. Преди да пристигне, беше един вид легенда.
Светът се променял твърде бързо, казваше Шеймъс, и по грешния начин, така че дошъл да окаже отпор. В грамадната залa при огнището на „Шароу Хаус“, под каменните арки, издялани на ръка, изрисуваните тавани и скулптурите, направени така, че всяка колона и ъгълче да са утвърждение на идентичност и уникалност, брат Шеймъс изтъка капан от думи.
Беше филмова звезда, Джо. Каза им, че ги обича, когато всички други мислеха, че ръскинитите са безнадеждно остарели. Направо ги прати на седмото небе. И през цялото време беше заобиколен от хора — фотографи и журналисти, които записваха всичко. Имаше дори телевизионна камера. Не трябва да забравяш колко рядко явление беше това тогава. До осемдесет и втора имахме само три канала. Но журналистите следяха всеки дребен жест на Шеймъс и така знаехме, че той е важен. Няма нищо по-впечатляващо от човек, когото всички ухажват и който казва, че иска да бъде само с теб.
— Седях отзад — изръмжава Сисъли Фоулбъри — и го мразех. Мразех го с всяка своя фибра, понеже знаех, че е лъжец и към нищо няма да ги поведе. Той се беше изправил на амвона, гледаше към тях и ги унищожи, а те си мислеха, че оправя нещата. „Занаятчийството — каза им — ще доведе до края ни. Не е ли така? Нима станахме майстори, защото обичаме труда — или е защото обичаме Бога?“ И, Джо, трябва да разбереш, никой преди не се бе обръщал към тях по този начин по време на проповед. Те не бяха харизматици, не чувстваха Светия дух в себе си и не се молеха един друг за свидетелства. Бяха ръскинити. Бяха майстори със здрав разум. Много уравновесени. Което ги правеше и лесна плячка. Видях до мен как един стар другар направо се задави, сякаш беше страховито обиден, а след това се усмихна странно, сякаш винаги е копнял за нещо и внезапно са му го позволили…
— Обичаме Господа! — каза един от тях и внезапно всички закимаха, и чух мнозина да казват „Господ“.
— Търсим изкупление — отвърна брат Шеймъс. — Така ли
— Да — отвърнаха те.
— Е, Господ ни е изоставил. Може това да е изпитание Може да не му пука. Кой да ни каже? Той е Господ. Не подлее на съмнение. Сторил е много неща в съвместната ни исторЗ но никога не се е обяснявал. Но светът на майсторството и занаята предлага и друг път към Бога. Има машина, която може да ни Го разкрие. Автоматично молитвено колело, което ще покаже истината. Способно е на много повече. И ще го стори.
— Какво повече? — попитаха ръскинитите.
— Ако Господ ни е зарязал — ако творецът ни е оставил да се оправяме сами, тогава това устройство ще привлече Неговото око.
— Ще го привлече?
— Машината е извънредно привлекателна. Тя е като пъзел пред окото на Бога, като водовъртеж. С нея ще сложим край на мълчалието на Господа. Ще Го видим. И Той ще ни види. Ще минем изпитанието Му и ще пораснем. Ще настояваме — както е сторил Мойсей, — ще го принудим да говори с нас…
Сисъли Фоулбъри въздиша:
— Е, това си беше чисто и просто богохулство, но не прозвуча така, когато им го каза от амвона, там изглеждаше като съвсем разумно твърдение. Те поседяха известно време, сякаш са ги залели с гореща вода, после някой извика: „Шеймъс!“, и всички наскачаха на крака и закрещяха, и горкият Шолт — дребничкият тип, който по идея беше Пазител, се оказа избутан от амвона и още там издигнаха Шеймъс на негово място. И той изобщо не се забави, Джо. Захвана се направо с делото. Същата нощ им каза да си покрият лицата като символ на пренебрежението на Бога и ръскинитите го сториха, и кой знае как се оказа, че вече има нарязани парчета от онзи ужасен воал и всеки, който не иска да го носи, остава сам в мрака. Опитаха се да превземат и всички останали сгради, но някой блокира процеса — винаги съм смятала, че се намеси правителството. И много скоро след това ръскинитите се превърнаха в нещо различно. Майсторите бяха изчезнали — хората, които знаехме от години, или бяха пратени в изгнание, или изритани и Шеймъс доведе свои собствени хора, бачкатори и биячи, за основни членове, и цяла армия от нови монаси, които никога не говореха. Наричаше ги Корнуолски сирачета.