Тя го прегръща здраво, после се отдръпва припряно.
Успокоен, Джо позволява на Поли да го отведе обратно до дома си. Мърсър се обажда, когато са все още на няколко улици оттам, и дава стриктни инструкции да останат в къщата.
— Идвам да ви взема — казва той. — Нещо се мъти.
— Що за нещо?
— Включете си телевизора, като се приберете у дома — съветва той, — и след това си стойте точно на мястото, което би следвало да правите и в момента. Къде ходихте?
Поли му разказва.
— Е — отвръща Мърсър след малко, — било е пълна лудост Но очевидно — и добра идея. Смятам комбинацията за зловеща Моля ви, опитайте се да не ви сполитат други добри идеи, докато не стигна при вас да ги преценя спрямо вероятността да ви се е разхлопал целият таван.
Поли Крадъл седи плътно до стария си телевизор и чака. Кръстосала е крака в поза, която Джо намира за почти йогийска. От дясната си страна е сложила жълт тефтер, в ръка държи писалка. Едно от двете съвременни технологични средства, които притежава — дигитален телевизор и записвачка, работи, така че тя да може да си повтори новините. Другото — масивен лаптоп с дебел кабел, който се вие от стената — почива на купчина дебели чуждестранни речници, така че да може да следва знаковите бъбрения по интернет.
— Говориш ли всички тези езици? — чуди се на глас Джо.
— Не — отвръща Поли. — Затова си имам и речници…
Тя шава и жестикулира и чрез този странно могъщ метод му се показва как стои пред купчина документи и старателно издирва точното значение на всеки един, фраза по фраза.
— Гледай! — казва рязко и увеличава звука. На екрана има риболовен флот насред океана, гледан от хеликоптер. Новинарят се стреми да нагнети драматизъм. Говори с тон „запазете спокойствие“, който предполага криза. Гледната точка се сменя с такава от борда на един от корабите.
Той е залят от съвършени, златни пчели.
На борда няма никого.
И когато камерата се отдалечава, същото виждаме да с случва и на останалите кораби.
Новината продължава с кораб на бреговата охрана на няколко мили оттам. Виждаме моряците там, със спасителни жидетки и одеяла.
— Наложи се да се спасяваме — казва един от тях.
— Защо? Защо стана така, че напуснахте кораба? — пита репортерът.
— Твърде много ни дойде — казва мъжът неясно. г — Твърде много какво?
Морякът не отговаря незабавно. Вдига поглед и надзърта през борда, и си припомня. Накрая отсича:
— Разбрах разни неща.
— Що за неща?
— Просто неща.
— Ясно…
— Не — отвръща мъжът. — Не е ясно. Само си мислиш, че ти е ясно. Но не е.
— Не мисля, че хората ще разберат какво имате предвид.
— Не. Няма да разберат. Не и докато не им се случи и на тях.
— А ще ги сполети ли и тях, как мислиш?
— О, да. Определено. И когато това стане, ще знаят какво знам.
— Което е…
— Твърде много — повтаря той отново. — Въпроси, които си задавам наум и всъщност не искам да им знам отговорите. Знам ги, не бих могъл да не ги знам. Трябва да си ида у дома и да се извиня на жена си. Овиках я, преди да отплаваме. И децата. Грешах и трябва да съм по-добър с тях. Трябва и да се храня правилно. А чичо ми, той е чудовище. Казвал съм на полицията, че бие жена си. Не знам защо никога не съм го изричал на глас. Предполагам, че няма нищо страшно, но е лошо толкова работи да ти се стоварят изведнъж. А има и още много. Прекалено ми е. Бориш се с всичките и така и не им се вижда краят, просто си засипан с все повече грешни неща, които не бива да остават така… — той потреперва и се разплаква.
Миг по-късно пчелите излитат към небето в голям облак и предаването се връща обратно в студиото, където хора, които си нямат представа какво се случва, гадаят за значението Усещат се нотки на паника и на страх.
Мърсър нахлува през вратата около десет секунди по-късно.
Поглежда сестра си. После и Джо. Ококорва се широко възкликва:
— О, Боже! Все едно неприятностите на света са свършили, та тези двамата са правили секс.
— Правихме спекулативна любов — обяснява безгрижно Поли.
— Какво?
— Честно, звучиш досущ като него. Е, не. Нямах предвид това… така де, просто искам да кажа, че Джо задава чудовищно много въпроси за съвсем очевидни неща. Правихме спекулативна любов, Мърсър. Тоест — предварително, в случай че се влюбим по-късно. Мисля, че това е инвестиция в удовлетворението.