Вампир. Извънземен. После, леко засрамено: самоубиец бомбаджия.
С нелепостта си последната мисъл пробужда у Джо вина и го изтласква на крака. Очевидно е, че щом бомбаджията самоубиец е невероятна версия, то изводът е, че същото се отнася и за другите две.
— Здравейте — казва Джо. — С какво мога да съм ви полезен?
— С нищо за момента, благодаря.
Гласът е басов и хриплив, но приглушен. Звучи като запис, изпълняван през стар грамофон с дървена тръба — Джо има такива отзад. Металните фунии са силни, те карат всичко да отеква с ехо като на старовремско радио. Дървените са по-заоблени и с мек звук. Джо автоматично се навежда да се вслуша и след това се дръпва, когато празното платнено лице го следва, покланя се сякаш да го целуне отстрани и се приближава твърде много и твърде бързо.
— Може ли да разгледам?
— О, да, разбира се. Обиколете. Уведомете ме, ако искате да ви сваля нещо конкретно. Разполагам с наистина отлични грамофони с много специални фунии. И с наистина хубав джобен часовник. Много се гордея с реставрацията му. Прекрасен уред! — Джо позволява на тона си да допусне, че ако някой е дошъл да разгледа, непременно би следвало да завърши посещението си с парад на по-дребните предмети, които е възможно да не са привлекли вниманието му поначало.
Заметнатата със саван глава се свежда надолу, веднъж, и след това по-дълбоко втори път, като чапла.
— Простете, че питам — казва Джо, когато посетителят му не се подмества, — но никога не съм виждал човек, облечен като вас.
— Аз съм поел на пътуване на душата — отвръща събеседникът му без злост. — Одеждите ми напомнят, че лицето на Господ е извърнато встрани от нас. От света. Така се носят членовете на Ордена на Джон Твореца, които се наричат ръскинити[16]… изчаква да види дали това ще предизвика реакция.
Тъй като Джо не знае каква би била приемлива, не си позволява такава. Наместо това, за да завърши разговора, казва:
— Благодаря ви.
Мъжът отстъпва със странно, гъвкаво олюляване.
Джо отправя изпълнен със съмнение поглед след странното, отсъстващо лице и се връща към работата си.
Посетителят се насочва към редица музикални кутии. Една от тях свири нещо леко и весело и той я поглежда така, все едно птица се чуди дали има ядене пред себе си. Миг по-късно се обажда отново.
— Мистър Спорк?
— Да, с какво да съм ви полезен?
— Търся нещо конкретно. Надявам се да ми помогнете.
— Ще сторя всичко по силите си.
— Вярвам, че скоро сте се занимавали с книга, от която се интересувам. Много необичайна книга.
О, да му се не види.
— Ох, леле. Опасявам се, че не мога да ви помогна в тази област. Музика — да. Книги — не… — Джо усеща същинско боцкаме по гърба си. Обръща се и вижда силуетът да се изправя и гладко да се обръща встрани.
— Вярвам, че ще можете. Книгата на Хакота търся, мистър Спорк.
Казано с многозначителен тон.
Джо се колебае. От една страна, никога не е чувал и думица за тази Книга на хакота (хъ-ко-та). Също като плащаницата, която е надянал гостът му, думата има религиозен привкус, а той полага специално внимание да не се занимава с религиозни предмети, независимо дали са църковни часовници или хитроумни плачещи икони с вътрешни резервоари и помпи с часовников механизъм. Почти винаги се оказват откраднати отнякъде, а следователно вървят допълнително утежнени с проблеми. От друга страна, наскоро е бил в контакт с предмет с разнообразни необичайни качества, който е напълно възможно да отговори и на такова outre название; предмет, който му е бил донесен от умерено нечестив индивид, подвизаваш се под името Уилям „Били“ Френд.
Сред гореспоменатите необичайни качества изпъква едно: Дебелак и слабак цъфват в работилницата и неловко и неубедително лъжат как биха искали да купят цялата колекция на дядо Спорк, а всъщност онова, което търсят (според предателските пръсти на Титуисъл), е свързано с тази същата „много необичайна книга“.
— Ужасно съжалявам, но никак не ви разбирам! — отвръща Джо бодро. — Продавам и поправям часовникови механизми. Предимно джаджи — вещи, които правят „звън“ и тъй нататък. Пианоли и автомати. Сред тях като правило няма книги.
16
Джон Ръскин (1819–1900 г.) — английски писател и социален философ, филантроп. Силно се е интересувал от връзката между природата, изкуството и обществото; смятал занаятчийството за особена ценност. — Б. пр.