— Франки — обади се Еди в проточилата се тишина, — казвам се Еди и съм от женски пол.
Франки Фосойо кимна озадачена:
— Да, знам. Пропорциите на бедрата спрямо главата ти не съответстват на мъжките. Освен това и тонът на гласа ти, макар да е доста гърлен, не е подчертан от присъствието на… — тя размаха пръсти и се наведе още по-наблизо да пипне гърлото на пътничката си в средата.
— Адамова ябълка — каза Еди Банистър след малко.
— Да! Именно. Също така и кожата, очите, телесната миризма, дланите… това не са математически наблюдения, между другото. Те са качествени… — Франки не си е дръпнала пръстите. Еди ясно чувстваше и втория, отпуснат на шията й точно до първия. Ако мръднеше напред, щеше да усети и третия, след това и кутрето, и евентуално дланта и палеца, а след това и китката, и накрая цялата Франки наведнъж.
— Само за да сме наясно… — каза Еди.
Премести тежестта си. Ноктите на Франки се плъзнаха по кожата й.
— Съвсем — отвърна Франки — наясно сме.
Еди така и не разбра колко време стояха така. По някое време започнаха да се целуват и разстоянието да Марсилия им се стори много кратко. Докато се събличаше, Франки настоя упорито, че не вярва в ексклузивната любов, която е лъжовна конструкция на юдейско-християнската патриаршия. Еди се съгласи, понеже никога не беше мислила по темата и само се замисли дали юдейско-християнската патриаршия е заговор, за който има смисъл да повдига темата пред Абел Джасмин, или е възможно той самият да го е създал. Несъмнено нямаше да спори по темата точно сега.
Пътуването беше лесно, но пристигането — трудно. Домът на Франки беше изгорял. Чифт пинсети и медно котле лежаха строшени в старото й огнище до самотна, овъглена обувка. Тя разпита за семейството и роднините си, но след като разбраха коя е, оцелелите местни жители не пожелаха да говорят с нея. Младите изглеждаха засрамени, а старите се извръщаха и мърмореха под нос. Един войник каза, че според него близките и са обявени за предатели по време на Вишисткия режим.
— Доста такива случки имаше — обясни той, загледан в градчето. — Сочеха с пръст онези, които не харесваха. Онези, които са твърде богати или твърде хубави. Навсякъде по окупирана Европа е все едно и също. Тук със сигурност… — Той срита камъче по мъж, теглещ ръчна количка. — Половин свят е във война с другата половина и добрите френски момчета се сражават потайно да ги освободят, френските войници в Англия се подготвят за важния ден, а тези негодници тук просто си уреждат стари сметки. Мътните да ги тръшнат, туй ще река Но… и те е трябвало да оцелеят все някак си… — Той показа на двете жени купчина принадлежности, изровени от градското сметище, и Франки се разрида, когато извади оттам грозната мънистена огърлица на майка си.
Еди я изпроводи надалеч от градчето, все по тясна пътечка чак до дървесен пън на брега на тинесто езеро.
— Толкова ни мразеха… — прошепна Франки между разтърсващите я ридания. — Рода ми. Понеже сме вещици. Хакоти. Деца на морето. С ципи между пръстите и сенки. Понеже виждаме света, казваше майка ми.
— Не разбрах нищо — призна Еди, заровила лице в косите на любовницата си, понеже вече знаеше, че когато Франки има нужда да поговори за човешки неща и за живота, налага се да й подаваш реплики, иначе тя решава, че не я слушаш.
Французойката преглътна.
— Числата — пророни след малко. — Те са ключът. Родени сме с числа, както ти си си родена със зрение. Разбираш ли? Затова сме вещици.
— Понеже можете да броите?
— Non, не точно. Нещо такова е, но то е повече от броене… и е по-различно. То е… Alors[113]… Да речем, че съм дива селянка — каквато и съм, но примерно по времето на Луи XIV. Виждам водна мелница. Виждам въртенето на колелото и ъгъла му и знам, че след трийсет или четиридесет завъртания то ще се износи и ще падне. Нямам представа откъде го знам. Как да изразя периодичността, когато никога не съм се учила да пиша. Когато дори не ми е трябвала дума за „ротация“? Но въпреки това хуквам при мелничаря и му казвам да спре мелничното колело. Той обаче е богаташ и не е станал такъв, защото се вслушва в глупави момиченца. Не прави нищо. Колелото се чупи и умира човек. И вече съм пророк! Вещица! Всичко е по моя вина! Разбираш ли?