Краснописът на Франки беше толкова чепат, че повечето думи представляваха единични букви, следвани от дълги витиевати черти. Еди й донесе чай и я прегърна здраво, и Франки си позволи да я прегръщат. Месец по-късно деляха апартамента, малкото принадлежности на шпионката бяха погребани под натрупаните книги и апарати на французойката. Вечер се гушеха заедно под одеялото и Еди решаваше кръстословици, докато Франки пишеше.
Беше зима и тя царстваше чак до 1948 г.
Шем Шем Циен не беше загинал в Адех Сиким.
Еди си го знаеше поначало. Беше го забелязала да напуска бойното поле, като остави войниците си да изгорят там, където се и сражаваха. Тя го зърна как се забави за секунда, колкото да убие разпнатия епископ — цепна му корема, така че да умре болезнено, а не бързо. Знаеше също и че последвалата експлозия, за съжаление, не е успяла да отнесе хана в небитието — Абел Джасмин й беше показал докладите, така че да не бъде изненадана и да не се самоиздаде, дори ако го срещне отново. Еди просто реши, че Шем Шем Циен ще бъде зает да възстановява цитаделата си, да ближе раните си и да си търси друг гений
Но той не направи нищо подобно. Преди да стане хайгюл на Адех Сиким, осъзна тя, той се беше издигнал като Опиумния хан, господар на търговията с хероин в Европа и Азия. Узурпираната от него нация не броеше за нещо повече от увеселително паркче — негов собствен и личен „Брайтън Пиър“. Беше убил семейството си по прищявка, а не понеже се пречкаха на страстния му копнеж по короната. Нямаше нужда да става лидер на истинска държава. Държеше огромна власт в ръце, кланяха му се много хора и земите му се простираха до границата на въображението му. Принц на ужасите не е по-нисша титла, ако земята, над която властва, лежи в руини.
Но въпреки всичко, изглежда, омразата му към Джеймс Банистър бе надскочена само от гнева му срещу Шашавата Кейти. За да я нарани, твърдяха докладите, той беше изобретил система за измъчване на слонове и бунтовните хълмове, където се издигаха крепостите му, кънтяха и тръбяха с тяхната агония, а пазарите на Азия бяха пълни с кървавата му слонова кост и измъчените глави на жертвите му. Нещо повече — той даде да се разбере: Франки Фосойо беше негова. Който му върнеше обратно неговия гений, щеше да се радва на чудни почести. Щеше да бъде възнаграден с богатство и любовници, и каквото друго си пожелае, стига тя да е в compos mentis[115] и способна да работи.
Абел Джасмин уреди охрана за Франки и Еди я накара да се упражнява в бягство и измъкване. Научи я как да „вдига гълъбите“: да зареже всичко и да напусне страната, без да се отбива в банката или дори да си вземе кат дрехи; как да открие кой да я снабди с паспорт, как да изчезне от поглед в града и в провинцията. Франки смяташе всичко това за глупости. Почти не слушаше какво й се говори, но накрая дори предлагаше по-добрения и идеи, а Еди се чудеше колко ли време ще й е нужно да усвои триковете на невидимостта по-добре от нея самата.
Но ако Франки се учеше да бъде някакъв вариант на шпионин, правеше го с минимална частица от ума си, все едно беше пратила стенографката си да записва, така че онази другата, вътрешната Франки, да може да върши реалната работа. Разбиращата машина пламтеше в сърцето й и определящите я числа — начертани с тебешир на черната дъска в работния й кабинет, французойката вече не се отвличше по едно или друго. Брат Денис, който идваше на гости от седалището на ръскинитите, се притесняваше, че тя е ужасяващо съсредоточена.
— Всичко й е наред — обезкуражаваше го Еди.
— Е, не държа да ми казваш — отвърна Денис. — Но, дявол да го вземе, най-добре е да не се заблуждаваш и ти самата. Тя не е същата. Виж я как изглежда!
— Как да изглежда?
— Има видение — посочи Денис. — Мономания. Не знам точно. Но не е на себе си.
— Може и така да е — съгласи се Еди. — А може и просто да си е такава, когато се вглъби в нещо важно.
Някой, искаше да каже тя. Така се държи, когато обича някой. Мен. И се нуждае само от един голям проект и мен, за да изпълнят вниманието й.
Денис прояви здравия, немонашески разум да си тръгне без допълнителна подкана.
На следващия ден Франки излезе на пазар и трима негодници в черен седан я нападнаха пред магазин, наречен „Кадваладърс“[116], където продаваха сапун, но Пойното пиле и неколцина други, сега вече част от службите за защита на реда, пратиха новоизлюпените похитители на „Падингтън Грийн“[117] за оживен разговор по повод британските закони. Седмица по-късно Шем Шем Циен потопи британски военен кораб в Северно море и руски на пристанището в Хелзинки и се опита да започне война, а докато Уайтхол гледаше към онази малка катастрофа, още двама с качулки се помъчиха да отмъкнат Франки от симпозиум в Кеймбридж, където беше на среща с Ердьош, Фон Нойман[118].
118
Пал Ердьош — унгарски математик, Джон фон Нойман — математик, разработил първите компютърни модели. — Б. пр.