Еди Банистър си залепи мустаците и отлетя за Талин. От кри Шем Шем Циен да се преструва на руски принц. Дори но сеше кесия, пълна с романово злато и ругаеше в стил Романови на френски. Беше заобиколен от секретари, които важно си записваха всичко в тефтери. Около него се суетеше фотограф Имаше дори оператор с камера „Болекс“.
— Така значи, капитан Банистър. Много добре изглеждате — отбеляза Шем Шем Циен от отсрещната страна на масата за карти в казино „Коливан“. — Аз самият не. Наясно съм с това.
Беше спаружен и изсушен, а на шията му имаше новозарасъл белег, но очите му на филмова звезда бяха бляскави и студени. Посочи секретарите си.
— Простете съпровода ми — представям пътуването си пред пресата. Пътят ми към трансценденталността си струва записването. Предполагам, че това прави тези добри хора мои апостоли. Мои евангелисти… „Ако имах ума на Наполеон…“ — Той се усмихна на най-близкия, след това се наведе по-наблизо. — Вие откраднахте моята учена дама, капитан Банистър. Искам си я обратно.
— Тя принадлежи сама на себе си, старче.
— Не, нищо подобно. Всичко съществуващо е мое по божествено право. Използва се от другите под заплаха от наказание и само с мое разрешение.
— Е, да речем, че аз не съм вярващ.
— Не — съгласи се Шем Шем Циен с ирония. — Но ще станете… — И внезапно смени темата. — Научих, че Франки пише книга. Без съмнение, роман.
Еди сви рамене, но физиономията на Джеймс Банистър я издаде. Шем Шем Циен се усмихна.
— О! Не е роман. Нима е математическа? Моята математика ли е вътре? — Той се наведе през масата. — Ще си я взема от вас, капитане. Мозъкът й не е ваш, та да го изцеждате. О, между другото, имам подарък за вас… — той се усмихна и плъзна през длота малка мокра мръвчица. — Езикът на майка ми. При това е пресен, уверявам ви. Държах я жива известно време, за да гледа смъртта на слоновете, но в крайна сметка се уморих от нея. Запазих обаче главата й за спомен. Чувствам се склонен да я поделя.
Капитан Банистър се взираше в езика и се чудеше дали е по-добре наистина да принадлежи на Шашавата Кейти или Шем Щем Циен е готов заради ефекта да си откъсне един от нечия друга уста.
Еди не се сещаше за подходящ умен отговор, така че просто се усмихна с най-дразнещата покровителствена усмивка на Джеймс Банистър и събеседникът й кипна от гняв. По-късно се опитаха да се убият един друг в леденостудена корабостроителница, сред грамадните корпуси на корабите. Евангелистите не се намесиха. Просто гледаха всичко и го записваха.
Джеймс Банистър и Опиумният хан изгубиха оръжията си при първия сблъсък — изпразниха пълнителите и след това ги захвърлиха като безполезен боклук, за да преминат към ръкопашен бой. Шем Шем Циен се движеше със странни, криви крачки и леко превит, а Еди осъзна, че има белези на гърба и не може да го изправи. Пожарът, предположи, или слонът. Това не променяше нито пъргавината му, нито смъртоносните му умения. Тя си го припомни в Адех Сиким и прецени, че най-вероятно ще загуби битката — и следователно ще умре.
От друга страна… Еди се ухили хитро, като си спомни мисис Секуни: Мами, Еди. Измамата е много по-добра от умението. Голямото умение подобрява шансовете ти. Великата измама гарантира победа, което е причината да я наричат „измама“. А някои хора толкова се ужасяват от нея, че тя е предимство и сама по себе си.
— Лош навик сте завъдили — каза сърдечно Джеймс Банистър, когато се сближиха. — Малко поприклекнали ми се виждате. Изглеждате… е, съжалявам, но приличате на Виктор Юго, ако схващате намека ми. Искате ли да идете да се помолите Господу или нещо подобно?
— Ама, моля ви се, капитане, забавлявайте се, докато можете. Дължа тези белези на вас в крайна сметка. Следва да извлечете някакво задоволство от тях. Макар че съм депресиран да видя такъв скъп враг да се хили като момиче пред войнишки рани.
Пипнах те — помисли си Еди. — Разбира се.
— Шем Шем Циен — каза тя на Опиумния хан със собствения си глас, — смея се, понеже ми е писнало от теб. Не мога да си представя как не си досадил сам на себе си. В тази история има твърде малко разумни или весели моменти. По света се случва какво ли не и от всички тези всевъзможни прекрасни неща ти се занимаваш точно с това. Ти си на задната сцена. Скапана кранта си. Загуба на време…
Ханът се ококори, вцепенен от всеобхватен бяс. Еди разкопча ризата си и я разтвори, като оголи пред погледа му горда — пък ако ще да е малка и доста сплескана — гръд.