— Къде беше? — попита я накрая в ужасната тишина. — Имах нужда от теб.
— На друго място, където бях нужна повече — отвърна Франки. — Обещавам, Еди. Това няма да се повтори.
Но, разбира се, то се повтори.
Еди каза на Абел Джасмин, че повече не може да пътува и трябва да си стои у дома. Той отвърна, че напълно я разбира. Светът и бездруго се променяше и вероятно беше дошло време на пост да застъпят нови стражи.
На Еди новата смяна й се стори много ефикасна.
Франки идваше и си отиваше, и тя не знаеше къде ходи. Накрая стори онова, което винаги си обещаваше, че никога няма да направи — проследи я. Видя Франки да хваща такси до часовникарско ателие на „Куойл Стрийт“ и как сърдечно я посреща малкият майстор с тъжното си птиче лице и откритото си обожание. Еди седна на една пейка в скромната си, очевидна маскировка — бясна, че не са я разкрили, и още по-бясна на Франки, че е така любяща, толкова вярна и тъй истинска. Това не беше афера. Беше друг живот. Не включваше секс. Беше много по-лошо.
Миг по-късно пристигна пеша момче — не, младеж, добре облечен и кипящ от трескава енергия. Докато почукваше на вратата, той се извърна леко и Еди за малко да изпищи от внезапната прилика. Занаятчията го вкара бързо вътре.
Синът на Франки.
Еди се засрами за нахлуването в живота им. Беше бясна на Франки за всичко. Прибра се гневна у дома и се ядоса още повече, когато опитът й да скрие гнева си се оказа успешен. Накрая опакова живота си в две малки чанти и си тръгна. Франки плачеше и ридаеше. Еди й се развика. Казаха си лоши неща Много лоши. И още по-лоши, защото до едно бяха верни.
Еди потърси спасение в работата си, понеже тя беше занаят, където можеш да лъжеш, да се промъкваш, да удряш хората по носа и там това се смяташе за логично. Искаше и получи старата си длъжност обратно. Тъй като беше в подходящо настроение, Абел Джасмин я прати в Иран и Еди шпионираше иранците. Техеран беше като топилня за интриги; почти всеки срещнат се оказваше шпионин. Случи се така, че тя отиде на тайна среща и осъзна, че не само в стаята никой не е такъв, за какъвто се представя, но и че всички всъщност представят враговете си. Тя прояви дързост и им сподели положението — или много груба, или много смешна постъпка. Последва кратко, настръхнало мълчание, по време на което господата и дамите от различни тайни организации се мръщеха едни на други, а после всички се напиха здравата и си направиха парти. Еди се събуди между агент на „Мосад“ и пленително съветско девойче с лоша кожа на едната буза и моряшка уста.
На закуска — младежът от „Мосад“ още беше под душа — съветското момиче каза на Еди, че КГБ е убило двамата Секуни в Куба. Не знаеше по каква причина.
Еди се надяваше това да е дезинформация, но знаеше, че не е. Светът остаряваше и ставаше все по-жесток. Великата игра, която тя играеше — дивото, ярко увеселително влакче, беше станало значително по-сурово. Вече не ставаше дума за братя монарси, които отбелязват точки, или за изпитващи се една друга империи, или за възклицание от рода на „Добре изиграно, капитане, но ще ви зпипаме зледващия път, може да зте зигурен…” Какво значение имаше, ако една коронована глава замени друга? Значеше ли нещо, ако племенник на кралицата я смени на престола? Да, сега беше различно. Вече ставаше дума за идеи, подхранвани от наука. Една идея не може да умре. Един град обаче като нищо ще изгори с все жителите си.
Абел Джасмин повика Еди обратно в Европа. От липсата на подробности тя разбра, че нещо ужасно се е объркало. Имаше някакъв проблем — и то голям.
— За него ли става дума? — попита. — За Шем Шем Циен? Понеже този път ще го убия, Абел. Не ми пука какво ще ми коства!
Абел Джасмин въздъхна:
— Ела си у дома, Еди. Трябваш ми тук.
Тя взе самолет до Истанбул и след това към Лондон, и когато слезе, откри, че отива в Корнуол, и осъзна, че положението е по-лошо, отколкото си е представяла, понеже никой не искаше да й разкаже и тя постепенно проумя, че не става дума за секретност или престараване, а за страх. Хората около нея не разбираха какво се случва и се бояха. В този момент прозря — с абсолютна сигурност, — че става дума за Франки.
— Машината — сподели Абел Джасмин и това беше всичко, което Еди имаше нужда да узнае. Франки беше изпробвала машината и някак си я беше сглобила погрешно. Или, повероятно, твърде правилно.
— Закарай ме до „Лъвлейс“ — каза тя на Рен на предната седалка на служебната си кола. — Нали знаеш какво е това?