— Съществуват текстове, чиято важност не се изяснява веднага на непосветените. Опасни томове.
— Сигурен съм, че има такива.
— Няма нужда от снизхождение — Главата на ръскинита се върти като отвинтена, а плащаницата се събира на гънки по раменете му. Джо се чуди дали ще се завърти от край до край, като на бухал. — Имам предвид, че изпускането на знания пред по-широката общественост невъзвратимо променя естеството на живота ни. По-простичко казано, мистър Спорк, Книгата и всичките й принадлежности са от голямо значение за мен лично. Много бих желал да си ги възвърна.
Възвърна. Не: Много бих желал да открия някое копие, нито дори: Имам известни проблеми с намирането на издателския номер…
Този човек търси предмет, който е притежавал на определен етап. Конкретна бройка. Да, налични са всички признаци за присъщо на Били Френд сгазване на лука, точно така.
— Тя не е ваша, мистър Спорк — заявява ръскинитът с мека окончателност. — Моя е.
Джо си лепва възможно най-угодническото изражение.
— Може ли да узная името ви? Всъщност наистина си имах работа с извънредно необичайна книга наскоро, но се боя, че не й знам заглавието. Мина през ръцете ми като част от една поръчка за поправка. Надявам се, че няма съмнителна история…
О, само колко се надявам. Но съм доста сигурен, че има, щом така казвате.
Ръскинитът обикаля стаята мълчаливо, сякаш обмисля казаното. Джо Спорк излъчва аура на любезно, подобаващо на търговец объркване и не го гледа. Пипка се с бумагите си и се вслушва, опитвайки се да проследи напредъка на госта си из стаята. Скръц-скръц. Дали посетителят потрива брадичката си? Бърше веждите си? Драпа по бюрото с желязната кука на мястото на дясната си ръка?
Когато непознатият заговаря отново, приглушеният му глас е почти шепот и е стряскащо близо.
— Така да бъде, мистър Спорк.
Джо се озърта и открива завитото в плащаница лице на няма и метър от себе си. Подскача леко и дръпва глава.
— Не исках да ви стресна. Ако нямате нищо за мен, ще си тръгна.
— Вземете си визитка и ми се обадете, ако има друго, с което да ви помогна. Или ако могат да ви заинтересуват други предмети от наличните при мен.
— Ще помисля по въпроса и ще се върна.
Джо хлопва капака на подсъзнанието си, преди то да го принуди да изръси „От гроба ли?“, което би било груба забележка. Мъжът с плащаницата се изнизва през вратата и изчезва на улицата.
Били. Не знаеш колко много си загазил!
Преди да се посвети на изваждане на Били Френд от дупката му и да му се накрещи лично, Джо провежда телефонно обаждане.
„Хартикъл“ — с пълно название: фондация за занаятчийски и научни практики „Бойд Хартикъл“ — представлява безконечно хранилище на сто и петдесет години, че и отгоре; криволичещ кошер от пълни с рафтове коридори и витрини, разделени от читални и музейни колекции, неадекватно обозначени и потресаващо прашни, така че да навлезеш в Архивите означава да кашляш дни наред. Претъпкано е до пръсване с всякакви джунджурии, придобити и поддържани, и прибрани на склад в очакване на деня, когато нещо може да потрябва за реставрация или точно копие. Тук ще намерите части от недовършените машини на Чарлс Бабидж[17], както и от парните двигатели на Брунел[18]. Инструменти, проектирани от Робърт Хук[19], стоят рамо до рамо с дървени модели, създадени по чертежи на Да Винчи. Всичко си има история, често и повече от една. Грозната червена тухлена къща на „Бойд Хартикъл“, с все странните кулички по покрива и неоготическите засводени прозорци, е убежище за пренебрегнатите деца на научните пробиви на човечеството и завладяването на света.
Отговарят на обаждането на Джо на второто позвъняване.
— В този дом цар е изкуството — обявява женски глас, плътен и доста настоятелен.
— Сисъли? Джо е.
— Джо ли? Джо? Джо? Какъв Джо? Никакъв Джо не познавам. Явлението, известно като Джо, е илюзия, създадена от съзнателния ми ум, за да запълни неравенството между броя кифлички, които купувам, и онези, които в крайна сметка изяждам. Посредством емпирични проби измамната му истинност е доказана като фалшива. Във всеки случай, съществуващ или не, вече не го е грижа. Избягал е с някаква кучка, без съмнение, и ме е изоставил да умра самотна…
— Съжалявам.
— Така ти се пада. Как си, безсърдечен негоднико?
— Добре съм. Как е „Хартикъл“?
— Огромен и с течение, и пълен със стари боклуци, за които никой и копче не дава. Сред тях — и аз.
18
Изъмбард Кингдъм Брюнел — британски строителен инженер; вдигнал първия в света висящ мост. — Б. пр.