— Радио? — попита тя.
Свързочникът на Пойното пиле, Джеспер, поклати глава:
— Пращи повече и от печащо се прасе.
В Лондон Абел Джасмин беше казал на Еди, че Франки би могла все още да е вътре във влака. Дали беше мъртва? Или седеше зад бюрото си със стъклени очи, също като фермерите и рибарите, които Еди беше видяла?
Махна на войниците си — изчакайте тук. Пойното пиле се намръщи и поклати глава. Идваме с теб, Контесо, беше изписано на лицето му. Всички за един, нъл тъй?
— Дайте ми пет минути — каза им Еди. — След това влизайте, но полека, нали разбирате, понеже тези вътре са наши хора, все едно какво е станало.
Пойното пиле се намръщи упорито. Еди въздъхна:
— Моля те. Ако Франки лежи мъртва там вътре, просто искам аз да съм тази, която ще я намери…
До този момент не си беше позволила подобна мисъл да се оформи в главата й.
Пойното пиле се намръщи, но се съгаси. Еди се извърна и тръгна към влака.
Качи се на най-задния вагон. „Лъвлейс“ се беше поизменила от нейното време — бяха добавени нови вагони, други липсваха — но фундаментално беше същият, добре познат й влак. красиво орнаментиран, с щампите на ръскинитските майсториотпечатани в желязото. На входа Еди остави пружината на вратата да се затвори зад гърба й и нежно бутна другата навътре, така че да не издаде нито звук. Солидният натиск я успокои — и миг по-късно я връхлетяха дива клаустрофобия и дълбоко желание да не продължава нататък.
Точно сега нямам време за това!
Отвътре вагонът беше само частично осветен, завесите — спуснати, и предпазваха от светлината от големите промишлени прожектори отвън. Тигрови ивици падаха върху един от жилищните отседи на „Лъвлейс“ — пушалня. Еди се канеше да пристъпи напред, когато тихо вдишване я спря — леко облаче движещ се въздух. Миришеше на пране. Тя се приведе в ниска стойка и плавно се плъзна странешком, намерила своя собствена ивица мрак. Заозърта се, но очите й още се приспособяваха. Пълзящо усещане се прокрадна по гърба й.
В една стая съм с ходещ мъртвец.
Нечестна мисъл. Ирационална. Ако тук вътре имаше човек, той не беше чудовище, а жертва. Освен ако не се е хранил, когато се е случило. Тогава вероятно е и двете. Беше сигурна, че е мъж, но не знаеше защо. Може би по миризмата. Дължината на една крачка, която не чуваше; теглото на човек, което не усещаше. Просто си знаеше… както месото познава солта.
Често играеше със семейство Секуни една игра: тренировка в тъмното. Опипай пътя си. Опознай тялото си и пространството. В тъмното тя заставаше в стойка и те я нападаха. Ключът беше да не очакваш нищо, да не търсиш нищо. Местиш се, чакаш… и действаш само когато си сигурна.
Еди отпусна центъра на тежестта си и цялото си тяло и зачака.
Противникът изникна пред нея, все едно излизаше иззад завеса. Сигурно се е бил свил на някое от креслата. Протегна една ръка да я прегърне или да се вкопчи в нея, или да й вземе пистолета от кобура на хълбока. Нямаше представа. Изплъзна се изпод дланта му и положи ръка на гърдите му, като се завъртя около центъра си и му подкоси крака. О сото гари — твърдо, но не смъртоносно. Последва непознатия при падането и му изви ръката, когато той се опита да продължи движението си.
Дали се е ръкувал? Или е отварял врата?
Противникът внезапно подскочи и Еди усети рамото да изпуква — долови как костта се изважда и щръква изпод кожата Жертвата се завъртя около ставата и я съсипа окончателно а когато се видя лицето му, Еди остана толкова шокирана, че за малко да го пусне. Празното изражение бе изчезнало, заменено от притеснително съсредоточена ярост. Противникът стрелна глава към нея като нападащ жерав — озъбен и щракащ с челюсти. Изви се, в ръката му се късаха още важни сухожилия и Еди освободи хватката си, щом осъзна, че е безполезна върху човек, когото не го интересува колко зле е наранен.
Отстъпи назад. Не искаше да използва оръжието си, понеже си нямаше представа как ще реагират на внезапния шум другите хора тук вътре — беше сигурна, че има и други. Можеше да го пренебрегнат. Или пък да се съберат към него и да я зяпнат. Или пък внезапно да се опитат да я разкъсат. Нямаше свидетелства за последното. Нямаше свидетелства за каквото и да било, просто Франки се намираше вътре, в най-далечния вагон и най-укрепена крепост на „Лъвлейс“.