Тъй като пчелата остава кротка и всъщност доста досад но инертна, Мърсър постепенно изоставя предпазливостта Първо прилага метода на много колебливото сръчкване, нанесено с молив, държан в изпъната ръка — в случай че пчелата се обърне на зла машина на смъртта пред очите му. Когато това не довежда до реакция, той я бута здраво с тъпия край на молива и тя пада. Мърсър духва върху нея. Крещи й, убеждава я, спори с нея и й се кара. Накрая я докосва с показалец и когато тя си остава невзривила се и незомбирана, просто я вдига и я тръска. Джо възразява, че тя е деликатен уред, и Мърсър се заклева да не я настъпва или запраща в стената, но е отказал да я предаде за по-подробен оглед с помощта на бижутерската лупа. Именно в този момент адвокатът започва опита си да обучи пчелата посредством личен пример и Поли Крадъл, миг преди това готова да посочи, че Джо е специалистът по странните автомати, изпада във вцепенено мълчание при вида на брат си, който се върти из стаята с пчелата в протегнатата си длан и бръмчи с устни.
— Бззззииииииияаоооооооуууу! — заключава Мърсър възбудено и се взира в пчелата с обнадеждената гордост на нов баща. Чува се тихият отглас на кихащ отвън на улицата човек и шумоленето на листа по тротоара в малката леха до вратата на къщата.
— Счупена е — заявява Мърсър. Поглежда към Джо Спорк. — Ти си я счупил.
— Аз ли?
— Вероятно. Може да е била влажна. Или да е скъсала пружина. Или да й е попаднал пух в механизъмчето.
— Пух.
— Да. Косми. Топче от джобовете ти.
— В…
— Механизъмчето. Онова, дето се навива.
— А, в онова.
— Да. Което, убеден съм, не понася пуха.
Джо се кани да обясни, че предмет, способен да остане функционален четиридесет години на морския бряг, и при това направен от злато — и който най-вероятно е машина за революциоина промяна, конструирана по принципите на магьосническа математика, — несъмнено е имунизиран към пуха. Но всъщност употребата на злато в продукта може да е опит да се избегнат ръждясването и окисляването, а и всяка машина все някога ще се задръсти с боклуци. Така че вместо да каже „Ти си идиот“ — безмилостно определение, буквално готово да литне от устните му, — той отвръща:
— Я ми я дай! — и сяда в най-светлия ъгъл на стаята с лупата си и торбата с инструменти. Миг по-късно е отворил чантата и използва чифт подплатени измервателни щипци, обикновено запазени за вътрешностите на часовници, струващи повече от един средноголям апартамент в Лондон, за да дръпне бляскавите горни рамки — крила на пчелата.
Те се вдигат и разкриват прелестни, тънки като паяжина летателни крила отдолу. Тънки, но много здрави. Оставят малка драскотина на ръба на щипците, понеже ръката му трепва.
Бележка към себе си: Остри са. Да не си отрежеш върха на пръста.
Въпреки че всъщност крилцата са направени с много ум. Трудно е да се оголи ръбът по начин, който би ти позволил да се самонараниш. Вцепеняващата представа за летящи бръсначопчели избледнява.
Гръбчето на пчелата се отделя с все крилцата и разкрива вътрешната кухина. Дори през лупата Джо едва различава частите. Има зъбни колелца. Пружинки. Целият механизъм навлиза по спирала надолу и навътре, а частите му стават все по-мънички и по-мънички, и още по-мънички, всеки пласт — направен да предава инструкции от по-долния в повтаряща се Поредица. Клетъчен часовников механизъм? Фрактален механизъм?
Едно е ясно: Джо не може да поправи пчелата. Тя надхвърля с много възможностите му, както и тези на Дениъл — очевидно е. Но все пак… О! Я виж тук. Промяна в стила там, където невъзможното се среща с просто брилянтното. Да. Пластът, който е човешки въобразим, е направен на ръка — и от формата на частите и начина на подредбата става ясно, че са дело на ръката на Дениъл: носят следи от взискателността му, от упоритата привързаност към ресорите и конвенционалните метали на неговото време. Под този пласт лежи съвсем друго нещо въплътена физика. Математика, придобила плътност. Но помежду им съществува сглобка и там има… нещо. Централното бутало е прекалено дебело… Ха. Всъщност Мърсър е прав Вътре има външен обект. Твърде тънък да бъде мигла и твърде дебел… за нишка коприна. Всъщност може да се окаже и паяжина, увита около оста. Но как да я махне?
Джо умува, после се засмива и се изправя.
— Какво…? — подема Мърсър.
Джо трескаво стърже с подметки напред-назад по килима на Поли.